Еди лежеше на земята и Девлин реши окончателно да го елиминира. Той силно го ритна между краката и чу болезнено изпъшкване. Еди се пресегна, мъчейки се с последни сили да го докопа, но Девлин подскочи и с цялата си тежест се стовари с коляно върху слънчевия му сплит. Огромният мъж се преви със смазани гърди и ребра и загуби съзнание.
Девлин се обърна с лице към Джо. Все още държеше 45-милиметровия пистолет в ръка и го насочи към него.
— Мърдай или си мъртъв.
— Мамка ти! — извика Джо. — Застреляй ме. — Той се изправи на крака. — Хайде, давай, шибан путьо такъв. Аз нямам никакво оръжие, нямам пистолет. Хайде да те видя. Ела ми, щом си толкова силен. Направо ще ти строша шибания гръбнак.
Докато двамата стояха един срещу друг, готови за бой, Пони натисна бутона на асансьора. Не мислеше, че има голям шанс да настигне грозния тип, който го беше отхвърлил настрани, сякаш беше дете.
Месина обаче бе допуснал грешка. Беше натиснал копчето в асансьора, на което пишеше „Фоайе“ и излезе на осмия етаж, вместо, както очакваше, на първия. Когато осъзна грешката си, той не остана да чака друг асансьор сред тълпата от хора във фоайето, намери ескалаторите и се затича надолу.
Най-после пристигна асансьор и Пони слезе с него, без да спира на осмия етаж.
Младежът излезе точно навреме, за да зърне Месина, който излизаше през въртящата се врата.
Пони видя, че завива надясно и се затича към изхода, за да не го изпусне от поглед.
Месина излезе на улицата, без да знае накъде да поеме. Искаше да хване такси на изток, но не можеше да се ориентира дали трябва да върви надясно или наляво. Той се поколеба, после зави наляво, което даде на Пони достатъчно време да го настигне, преди да е пресякъл улицата.
Месина чу стъпките зад гърба си и рязко се обърна. Когато видя младежа, незабавно му нанесе светкавичен удар с дясната си ръка. Беше толкова бърз, че би поразил всеки друг, освен Пони. Той се наведе, но огромните кокалчета на Месина закачиха гърба му. Пони приклекна, тръгна напред и му нанесе мощен прав удар под брадичката.
Масивната глава на Месина се люшна назад, но това не го забави много. Той изръмжа, отстъпи от противника си и мълниеносно замахна с опакото на дланта си. Този път свари Пони в момент на атака. Младежът го видя и се опита да го блокира, но Месина бе толкова силен, че ударът преодоля блока и попадна отстрани на главата му.
За стотна от секундата пред очите му причерня и тогава следващият удар се стовари върху лявото му рамо. Усети, че ръката му се вцепенява и загуби равновесие. Пони тежко падна върху бетона, но се претърколи и скочи на крака тъкмо навреме, за да изрита връхлитащия го Месина. Здравенякът го блокира с предмишници, но Пони мигновено му нанесе страничен удар с крак, като го уцели отстрани по главата.
За миг всичко замръзна. Боят с толкова бърз и силен съперник като Месина бе едновременно забавен и ужасен. Около двамата вече се събираше тълпа, но Пони изцяло се съсредоточи върху грамадата пред него.
Месина започна да го обикаля със зловещо ухилено изражение. Лявото му ухо кънтеше от ритника на Пони. Той бавно се движеше, вдигнал ръце пред себе си. Младежът смени позата си, за да заеме най-подходящия ъгъл и в този момент Месина изведнъж връхлетя върху него.
Телата им се вплетоха и Месина се изненада от силата на ръцете на противника му. Опита се да го отхвърли към стената на хотела, но Пони имаше толкова добра подготовка, че осуети намерението му със замах, който повали предния му крак изпод него. Месина загуби равновесие и тежко се стовари на земята. Пони имаше достатъчно мощ да се отскубне от хватката му, но другият го хвана и разпра предницата на черната му копринена риза.
Докато падаше на земята, Месина също му нанесе ритник, който попадна право в бедрото на младежа и го отхвърли назад.
Здравенякът светкавично се изправи на крака и се хвърли в директна атака, като изостави всякакви тънкости, готов да понася болката, докато не успее да порази съперника си. Пони удари и отскочи назад, после отново го удари, атакува го с крак и пак отскочи. Месина блокираше ударите или ги понасяше и му отвръщаше с унищожителни крошета, повечето от които Пони бе достатъчно бърз да осуети с ръце и рамене, но всеки блок означаваше болезнено натъртване.
Младежът продължаваше да отблъсква по-едрия си противник. Усещаше как кокалчетата на ръцете му се забиват в плътта и костите на другия, но Месина като че ли не изпитваше болка. Пони беше по-бърз и по-точен, но като че ли не можеше да спре горилата.