Две попадения в челюстта разтърсиха Месина, последвани от ритник в ребрата и лакът, забит отстрани в главата му. Всичко това го накара да забави атаката си. Пони най-после го бе пречупил и събра сили да го довърши с внимателно насочени удари.
В този момент той чу странен шум и усети, че от дясната му страна е надвиснала огромна фигура, но не можеше да откъсне очи от Месина. В следващия миг почувства, че пада, повален от толкова голяма сила, че беше зашеметен повече от въздействието й, отколкото от самия удар. Докато падаше, сякаш някой го отметна встрани с огромен дюшек.
Младежът тежко се стовари върху тротоара, но се претърколи в посоката, в която го бяха отхвърлили, и успя да се изправи на крака. Обърна се и видя, че между него и Месина е застанал конен полицай.
Ченгето обърна коня и го накара да спре помежду им. Месина не се поколеба нито за миг и се затича на север към Четирийсет и седма улица. Пони неподвижно гледаше към полицая, който извика:
— Не мърдай! — Пони продължи да го гледа. — Онзи имаше ли нож или пистолет?
— Не зная — отвърна Пони. — Просто ми се нахвърли изотзад.
— Остани тук — нареди му ченгето.
Без да каже нищо повече, той обърна коня и се опита да си пробие път през тълпата, за да настигне Месина. Пони светкавично се затича в противоположната посока. На ул. „Шуберт“ тъкмо затваряха някакъв магазин за сувенири. Той се шмугна вътре и попита дали може да си купи тениска.
— Затворено е — отвърна мъжът зад щанда.
— Сър, трябва ми нещо за отгоре — каза младежът. — Ето ви двайсет долара, просто ми дайте една тениска. Не искам нито ресто, нито пък да я опаковате.
Човекът възхитено погледна към гърдите му и отвърна:
— Е, добре. Ето ви една голяма. Би трябвало да ви стане.
Пони я взе, свали останките от копринената си риза и навлече тениската. Беше с емблемата на „Призрака от операта“.
Погледна надолу към панталоните си и видя, че са скъсани на левия крачол. Опита се да изтупа мръсотията.
— Какво се е случило с теб, миличък? — попита го продавачът.
— Един се опита да ме обере.
— О, божичко. Има ли ти нещо?
— Не. Благодаря.
Пони излезе бързо.
От мястото си можеше да види, че след края на боя тълпата пред входа на хотела се е разпръснала. Бързо тръгна назад, като се оглеждаше за възможни поражения. Нямаше нищо счупено, но знаеше, че продължилата по-малко от две минути схватка впоследствие ще му донесе много болка.
В хотелската стая Джо бърчеше лице и плюеше още кръв. Беше вдигнал ръце пред себе си и бавно обикаляше около Девлин. Единственото, което искаше, бе да го сграбчи и размаже. Еди лежеше в безсъзнание на пода от лявата му страна и дишаше пресекливо. Джо го изрита по рамото и извика:
— Ставай, скапаняк такъв. Ставай, безполезен скапаняк.
Но Еди не помръдваше. За разлика от Девлин. Той направи нещо, което Джо не очакваше. Тръгна право към него и му нанесе мълниеносен удар в устата. Главата на горилата отскочи назад и в счупените му зъби избухна болка. Здравенякът изръмжа и се хвърли към Девлин, който ловко се дръпна встрани, хвана го подмишницата и го тласна по посока на движението му към стената. Цялата стая се разтърси от сблъсъка и Джо се свлече на колене, оставяйки по тапета диря от кръв и слюнка.
Девлин бързо се приближи до него и го изрита в десния бъбрек. Джо изпъшка от мъчителната болка и замахна с всичка сила назад. Ударът попадна отдясно в гърдите му на Девлин и строши две ребра. Той падна на коляно и се опита да си поеме дъх. Джо се метна към него и мощно го блъсна на земята. После запълзя напред и яростно го удари в лицето с дясната си ръка. Девлин успя да се отдръпне, но юмрукът на горилата уцели главата му отстрани. Ударът беше толкова силен, че две от кокалчетата на ръката му се счупиха. Джо лежеше наполовина отгоре му и го притискаше под тежестта си. Опита се да вдигне ръка и отново да го удари, но Девлин заби коляно в слабините му.
Това беше достатъчно, за да накара Джо да се свие от болка и да спре атаката. Девлин го удари в гърлото с дясната си ръка и го отблъсна, после се претърколи изпод него и се изправи.
Не искаше да се бие нито секунда повече. Всеки удар по тази грамада му причиняваше болка, но нямаше да го застреля, или да рискува с пукота на изстрела, за да го обездвижи.