Не искаше и да чупи ръцете си, затова се хвана на работа с крака. Джо стоеше на колене, но все още се превиваше и засега представляваше неподвижна мишена. Девлин пристъпи напред и странично го ритна по главата, с което го повали върху килима. Джо се колебаеше на ръба на съзнанието, но колкото и да не бе за вярване, изведнъж отново започна да се изправя. Девлин го наблюдаваше и си мислеше как е пребил брат му. Спомни си как неврохирургът д-р У му беше казал, че мозъкът на брат му е бил лашкан назад-напред в черепа, в резултат на което е изпаднал в кома, получил е удар и се е парализирал.
Той потърси с поглед наоколо нещо подходящо. Забеляза на бара кофичката за лед. Беше пълна с лед и вода.
Без да се колебае, Девлин хвана тежката кофичка в дясната си ръка и се приближи до Джо изотзад. После отстъпи и с всичка сила я разби в тила му. Прониза го остра болка в ребрата, дръжката на кофичката се откъсна и водата се разплиска из цялата стая.
Джо тежко падна на земята и се отпусна.
Сега другият — Еди, отново идваше в съзнание. Беше изпаднал в шок от огнестрелната рана в коляното и се чувстваше омаломощен и замаян. Стаята се въртеше пред очите му и той неподвижно лежеше, облян в студена, лепкава пот.
После се надигна на лакът. Болката в коляното му бе толкова силна, че му се искаше да отреже крака си. Когато погледът му най-после се фокусира, видя, че Девлин е приклекнал до него и е насочил цевта на 45-милиметровия си пистолет на сантиметри от главата му.
Еди се обърна да го погледне и Девлин болезнено притисна цевта в средата на челото му.
— Имаш само един шанс да останеш жив — каза той, като го гледаше право в очите. — Кажи ми къде я държи Уекслър.
— Какво? — попита Еди, като разтърси глава.
Девлин свали пистолета от главата му и удари с него по раненото му коляно. Сякаш някой бе стегнал менгемето, което вече смазваше крака му. Еди изкрещя.
Девлин го зашлеви през лицето.
— Млъквай! Чуй ме. Питам за последен път. Къде Уекслър държи момичето?
Той видя, че Еди гледа към нещо зад гърба му и чу тихия глас на Пони.
— Аз съм, господин Девлин.
Без да се обръща, той отвърна:
— Добре. Затвори вратата, Джеймс.
Чу затварянето на вратата и продължи разпита на Еди.
— Отговори ми или ще ти прострелям и другото коляно. После лактите. След това стъпалата. И накрая ръцете.
— Добре, добре — извика Еди. — Не съм някакъв си шибан герой. Държи я в апартамента на онази негова кучка.
— В жилището на Сюзън ли?
— Да.
Девлин се изправи, взе от бара една от еднолитровите бутилки „Абсолют“ и с цялата си сила я разби в тила на Еди. Тежката бутилка се пръсна. Черепът на Еди се счупи и кожата на тила му откри широка рана. Стъкло, кръв и водка опръскаха стената на стаята.
Девлин се обърна и погледна към Пони.
— Справи ли се с третия? — попита той.
— Бихме се. Един полицай ни разтърва и тръгна да го гони. Не зная дали го е хванал. Съмнявам се.
— По дяволите!
— Справил си се и с двамата — с едва доловимо възхищение отбеляза младежът.
— Пистолетът ми помогна.
— Откъде са разбрали къде си? — попита Пони.
— Сигурно от Дарил. Единствено тя знаеше, че сме тук. Трябва да са я измъчвали и да са измъкнали информацията от нея. Държат я в апартамента на Сюзън, но се съмнявам, че имаме време да стигнем там преди третият тип да ги предупреди.
Девлин бързо изтича към вратата на спалнята.
— Сюзън, трябва да се махаме от тук. Отвори.
Тя се появи на прага с куфар в ръка. Беше готова.
— Да вървим — каза Сюзън.
После застана по средата на дневната и погледна към двамата огромни биячи на Уекслър, проснати на пода сред собствената си кръв. Стаята изглеждаше така, сякаш е паднала бомба. Мебелите бяха изпотрошени. Дори стените бяха във вдлъбнатини. Навсякъде имаше кървави петна.
Девлин привлече вниманието й.
— Сюзън, това е Джеймс Пони — каза той. — Той ще те отведе в друг хотел. В „Карлайл“. Искам да се запишеш като госпожа Джонсън от корпорацията „Пасифик Рим“. Там ще знаят какво да правят. Не им давай кредитни карти или друго име. Просто госпожа Джонсън. Измисли си адрес, запиши се и остани в стаята си, докато не дойда за теб.
— Добре.
— Дай ми ключовете от апартамента си. Могат да ми потрябват.