Выбрать главу

Сюзън му ги подаде, без да каже дума. Полагаше всички усилия да не поглежда към двамата мъже, които лежаха пребити на пода.

— Вземи ми куфара — каза на Пони Девлин. — В гардероба е.

Пони взе златистия куфар, внимателно хвана Сюзън за лакътя и я поведе навън.

Когато вратата се затвори, Девлин се приближи до дивана и взе една от дебелите възглавници. После отиде при Джо, постави я върху дясното му коляно, притисна дулото на автоматичния пистолет към нея и натисна спусъка. Изстрелът бе достатъчно приглушен, за да не се чуе навън.

Той вдигна възглавницата, за да види пораженията. Куршумът беше попаднал точно там, където си бе представял, че е центърът на скритото от възглавницата коляно на Джо. Коляното му беше отнесено.

Девлин се изправи и прибра пистолета в кобура. После погледна към Джо и каза:

— Следващия път като решиш да ме нападаш, искам да те чуя, че куцаш.

35.

Когато портиерът му съобщи, че Месина чака долу, Уекслър седеше в дневната на Сюзън, пиеше божоле и препрочиташе любимата си част от „Възходът и падението на Третия райх“ на Уилям Ширър.

Дарил беше в спалнята и плачеше от усилието, което й трябваше, за да не крещи от болката в счупения й пръст. Дори и през заключената врата Уекслър чуваше пресекливите й хлипания и това започваше да му досажда.

Месина влезе сам и насинен.

— Какво стана?

— Попаднахме на шибан капан, ето какво стана. Онзи тип, когото търсиш, беше там и знаеше, че идваме.

— Невъзможно.

— Върви да го кажеш на двете си приятелчета.

— Джо и Еди ли?

— Направо можеш да ги отпишеш. Поне единият от тях е застрелян.

Уекслър се изправи толкова бързо, че виното се разплиска над ръба на чашата.

— За какво говориш? Откъде ще знае, че идвате?

— Дяволите да ме вземат, ако зная — отвърна Месина. — Онзи тип Девлин ги пусна в апартамента и застреля единия.

— А ти какво направи?

— Опитах се да се разкарам от там, ето какво. Едва не ме хванаха ченгетата пред хотела, докато се опитвах да се откопча от малкия скапаняк, дето работи с Девлин.

— Кой беше?

— Нямам представа, но кучият син знаеше да се бие, казвам ти. Виж, никой не ми е споменавал за патлаци и такива неща. Повече не отивам да се бия без пистолет.

— Напълно съм съгласен с теб.

— Онзи тип, когото преследваш, знае какво прави и изобщо не се страхува. Най-добре да си намериш няколко биячи, освен онези твои симпатяги.

Уекслър отново седна. Налагаше се да осмисли всичко това, но първо трябваше да реши какво да прави сега. На Девлин определено нямаше да му трябва много време, за да се сети, че той е хванал Дарил. И със сигурност щеше да дойде за нея, ако успееше да измъкне информацията от Джо или Еди.

Дарил продължаваше да хлипа в спалнята и да му пречи да мисли.

— Слушай, я иди да намериш нещо да й запушиш устата — каза на Месина. — Потърси някакво успокоително или каквото и да е. Или алкохол. Адски ме дразни.

Месина влезе в спалнята на Сюзън и затършува из аптечката й за нещо, което да успокои болката на Дарил. Намери шишенце с десетмилиграмови таблетки валиум и друго с нуприн. Взе лекарствата и бутилката с два пръста уиски на дъното, която намери в кухнята, и занесе всичко това на Дарил в спалнята.

Тя се бе сгушила на леглото, стиснала длан в скута си. При влизането на Месина Дарил потръпна и вдигна здравата си ръка.

Месина се опита да я обезоръжи с усмивка, но тя само го направи да изглежда още по ужасен и страшен.

— Стига си се гърчила и изпий това, за да млъкнеш — рече той, като й подаде уискито и таблетките. — Глътни го с малко алкохол и ще се оправиш.

Дарил не отвърна нищо. Месина остави всичко на леглото и каза:

— Побързай и стига си мрънкала. Ако не млъкнеш, Уекслър ще ме накара да дойда и да ти направя нещо много по-лошо, отколкото да ти строша кутрето.

Дарил отново не продума. Месина пристъпи напред, пъхна ръка между краката й и силно я стисна. Дарил изпъшка от болка и отвращение. Той я вдигна от леглото и каза:

— Чуваш ли ме, по дяволите?

— Да! — изкрещя Дарил.

— Тогава ми отвръщай, когато ти говоря. Вземи тези боклуци и млъквай.

После я пусна и излезе.

Дарил взе бутилката уиски със здравата си ръка и отпи голяма глътка. Алкохолът изгори гърлото и стомаха й. Това едва не я накара да повърне, но тя се насили да изпие още една глътка. После преглътна три нуприна със слюнката в устата си и отново отпи от бутилката.