Страхуваше се да пие валиум, но реши, че е по-добре да се чувства замаяна, отколкото да понася болката и се насили да глътне едно хапче. Надяваше се, че това ще й помогне да не гледа към счупения си пръст. Започваше да й се гади всеки път, когато го виждаше да стърчи под такъв странен ъгъл.
Когато Месина се върна в дневната, Уекслър тъкмо затваряше телефонната слушалка.
— Какво направи с момичето?
— Дадох й малко уиски, валиум и още нещо. Скоро ще заспи.
— Предполагам, че ще трябва да оправим пръста й, ако се наложи да я задържа. — Уекслър замълча, замисли се и после каза: — Е, сега трябва да сме нащрек в случай, че господин Девлин пристигне да я спасява.
— Ако дойде тук, най-добре да имаш още хора, които да хвърлиш срещу него.
— Подкреплението трябва да е тук съвсем скоро.
— Кой? — попита Месина.
— Полицията.
Месина се изправи удивен.
— Полицията ли? Ти какво, да не си полудял?
— Спокойно. Това е моята полиция.
Девлин слезе от таксито на Шейсет и пета улица и Второ авеню и се насочи към сградата на отсрещния тротоар.
Блокът на Сюзън представляваше висок черен обелиск с отвесни стъклени стени, които се издигаха петдесет етажа нагоре. Пред входа имаше подковообразна отбивка, излизаща на Шейсет и пета улица. Когато наближи сградата, Девлин видя двата автомобила, спрели в отбивката. Единият бе синьо-бяла патрулна кола, а вторият — необозначен полицейски седан.
В момента пред входа се трупаха униформени полицаи и цивилни детективи, други две ченгета влизаха вътре. Единият от детективите се върна в седана, а другият влезе в патрулната кола. След като я паркира, той се присъедини към колегата си, който паркира оттатък улицата.
Девлин влезе в магазина за видеокасети под наем срещу блока и се престори, че търси някакъв филм, докато се опитваше да открие начин да мине покрай двете ченгета отпред и да измъкне Дарил от ръцете на другите двама, които смяташе, че скоро ще стигнат при нея в апартамента.
Пристигна още един необозначен седан с двама детективи. Единият слезе и отиде при другите, които чакаха пред блока. Това бе ниското, набито ченге, което се беше опитало да го арестува в болницата. Девлин си помисли, че партньорът му сигурно още се възстановява от трийсетсекундната му среща с Джеймс Пони.
Четвъртият детектив влезе в сградата и застана във фоайето. Това означаваше, че има поне шестима полицаи. Прекалено много.
Девлин излезе от магазина и тръгна с наведена глава на изток по Шейсет и пета улица. На Първо авеню спря такси и пое към „Карлайл“.
Когато влезе в апартамента, почти беше един часа през нощта. Сюзън и Пони бяха пристигнали половин час преди това. Младежът тихо седеше до прозореца. Сюзън се ширеше сама на дивана.
Никой не помръдна, което изглеждаше подходящо в тази изискана обстановка. Стаите бяха по-малки, отколкото в „Мариот“, но мебелите бяха по-скъпи, а багрите — по-жизнерадостни. Жълти завеси, син килим, диван и столове в цвят слонова кост. В „Мариот“ всичко беше в нюанси на жълто-кафяво и линиите бяха прави, за разлика от заоблените ръбове тук.
— Хванали са я, нали? — попита го Сюзън.
— Така изглежда.
— Трябваше да е тя. Никой друг не знаеше, че сме там, нали?
— Не.
— Не им е трябвало много време, за да я накарат да пропее.
— Не им е трябвало много време и да я открият. Не трябваше да я пускам сама в апартамента й.
— Трудно е да се грижиш едновременно за две жени.
Девлин седна на писалището, без да й отговаря.
— Какво ще правиш сега? — попита тя.
— Трябва да я измъкна от тях.
— Как?
Девлин разтри лицето и очите си, сякаш се мъчеше да измисли нещо. Чувстваше се уморен и със забавени реакции. Схватката с Джо и Еди му струваше много. Боляха го прекалено много места — ребрата, коляното, главата, ръцете.
— Как си? — попита Пони той.
— Добре — отвърна младежът, като обърна глава към него.
— Някакви поражения?
— Най-вече кокалчетата на ръцете. И няколко синини.
— За това ли мислиш?
— Да.
— Сигурно пак ще ти се случи да го срещнеш.
— Надявам се.
— Хванали са Дарил в апартамента на Сюзън. Намира се на Източна Шейсет и пета улица, номер двеста шейсет и пет. Двама детективи седят в необозначена кола оттатък улицата, едно-две ченгета във фоайето и поне двама в апартамента. Не можем да им излезем, но все пак трябва да наблюдаваме блока, за да видим дали ще я преместят. Трябва да зная къде е. Мислиш ли, че ще се справиш?