— Да — бавно се изправи Пони.
— Възможно е да ти се наложи да останеш там цялата нощ.
— Зная.
— Добре. Запомни ли адреса?
— Източна Шейсет и пета улица, номер двеста шейсет и пет.
— Точно така.
Пони излезе от стаята.
— Сега какво? — попита Сюзън.
— Трябва да я измъкнем.
— Веднъж вече те попитах — как?
Девлин се отдалечи от дивана и се опита да разработи план.
От своя страна Сюзън се опита да не му пречи, но напрежението, което изпитваше, не й позволи да запази тишина.
— Откъде, по дяволите, са разбрали за нея? Как са я открили?
Девлин се обърна към нея.
— Знаят за нея от онзи проклет бар, в който започна всичко това. Онзи барман трябва да ги е упътил към някой, който знае адреса й. Дарил е била единствената им нишка към мен. Уредих да скрият брат ми и семейството му. Дарил беше единственият човек, чрез когото са могли да ме намерят.
— Предала се е ужасно бързо — отбеляза Сюзън. — Дори не искам да си мисля какво е направил с нея Уекслър.
Девлин се обърна и се приближи до телефона.
— Какъв е телефонният номер на апартамента ти?
Сюзън се сепна от внезапното му движение и без да се замисля, му даде номера си.
Той го набра. Уекслър отговори на второто позвъняване. Девлин се съсредоточи върху усилието си да не издаде яростта си.
— Уекслър, тук е Джак Девлин.
Гласът на Уекслър звучеше спокоен и зловещ.
— Джак Девлин…
— Уекслър, тази работа е между теб и мен. Искам да оставиш Дарил Оустън на мира.
— Какво каза?
— Искам да оставиш момичето на мира.
— Наистина ли си мислиш, че ми пука какво искаш ти?
— Не съвсем. Просто ще ни е много по-лесно да се разберем, ако момичето не ни се пречка. Ти искаш мен, не нея. Пусни я да си върви и аз ще дойда където поискаш.
— О, ти наистина си можел блестящо да водиш преговори. Аз я пускам да си върви и ти идваш веднага след това.
— Само кажи времето и мястото.
— Слушай, глупако, така или иначе ще те открия.
— Няма никакви гаранции.
— Добре тогава! Какво ще кажеш, вместо да ти пращам цялото момиче, да започна да ти я пращам парче по парче, докато сам не дойдеш при мен. Мога да започна с някой пръст. Един вече е счупен. Виси само на кожата й. Трябва само да го откъсна и да го сложа в плик за писмо. Къде да ти го пратя?
Девлин затвори очи и се опита да диша спокойно.
— От това няма да има никаква полза, господин Уекслър.
— Не ме отегчавай със скрити заплахи.
— Уекслър, преди всичко това да свърши, двамата с теб така или иначе ще се срещнем лице в лице. Защо не оставим другите на мира и не го направим веднага? Ти ми водиш Дарил, аз ти водя Сюзън. Жените си тръгват и двамата оглаждаме търканията си.
Уекслър не отговори.
Девлин го притисна още повече.
— Хайде, Уекслър. Ще бъде интересно. Можеш да се опиташ да ме убиеш, след като направим размяната. И без това жените са само примамка, нали така? Простата размяна ще ускори играта.
В гласа на Уекслър се долови сериозна нотка.
— Няма да се опитвам да те убия. Просто ще го направя.
— Естествено. Ще бъде забавно.
— Не се дръж покровителствено, идиот такъв, иначе няма да ти пратя даже и пръст от нея. И можеш да правиш каквото си искаш с онази пияна курва.
— Помисли си, Уекслър. По-добро предложение няма да получиш.
— Добре, приятел, обади ми се утре на този номер в шест часа. Ще ти кажа къде и кога.
— Чудесно. И още нещо.
— Какво?
— Сега, след като се договорихме, не виждам друга причина да мъчиш момичето.
— Де да мислех така.
Девлин чу изщракването и после свободния сигнал. Той затвори телефона и вдигна поглед, за да види, че Сюзън яростно се понася към спалнята. Последва я. Тя бясно запрати куфара си върху леглото. После започна да се бори с ключалките му. Но ръцете й трепереха прекалено силно, за да успее. Девлин я хвана за китката и се опита да я обърне към себе си.