Боят му беше показал, че Месина е тренирал обикновен бокс. Нанасяше удари много бързо и бе толкова силен, че да блокира ударите на противника му означаваше просто да се излага на тях. На Пони не му се стоеше повече на пост. Искаше му се отново да се бие с Месина.
В апартамента на Сюзън Месина спеше на дивана в дневната. Ирландският полицай Донован, който бе налетял на Девлин в „О’Калахън“, играеше на карти с друго ченге от хората на Кели.
Месина беше нощна птица, но не обичаше да е сред ченгета, затова легна да спи. Не след дълго се събуди, получил страхотна ерекция. Идваше му да влезе в спалнята и да начука Дарил, но знаеше, че ченгетата няма да му позволят. Знаеше също, че те няма винаги да са тук. Той търпеливо зачака, като се забавляваше с идеята.
Ако Месина бе влязъл в спалнята, Дарил нямаше да го усети. Тя се беше унесла от уискито и валиума. Болката в счупения й пръст се бе притъпила под въздействието на алкохола и хапчетата.
Навън Пони търпеливо чакаше в мрака.
В четири часа сутринта Девлин беше обмислил всички възможности. Ключът към плана обаче бе Сюзън. Нямаше да стане без нея.
Приближи се до вратата на спалнята и тихо почука. Чу отговора й и леко отвори вратата.
Сюзън седеше на леглото. Беше облечена в същата черна рокля, която носеше на вечерята. Пушеше цигара и тръскаше в пепелника в скута й. Изглеждаше така, сякаш също е обмисляла положението.
— Мога ли да вляза? — попита Девлин.
— Да — тихо отвърна Сюзън.
Той се приближи и седна на ръба на леглото. Сюзън не помръдна да му направи място. Краката й почти се докосваха до натъртения му хълбок.
— Сюзън, извинявай за преди. Просто не можех…
— Няма нищо — прекъсна го тя. — Аз съжалявам, че се държах така. Беше глупаво от моя страна.
— Трябва да ти задам няколко въпроса и после решението зависи единствено от теб.
— Казвай.
— Когато разговаряхме първия път, ти ми каза, че Уекслър знае за спестяванията ти, за парите ти, за семейството ти. Че знае даже какво си мислиш. Знае ли за сестра ти?
— Да.
— Каза, че сестра ти е болна. Може ли да пътува?
— Да, може да пътува.
— Ще успееш ли да я вземеш със себе си? Ще бъдеш ли в състояние да се грижиш за нея?
За миг Сюзън не каза нищо. Тя дълбоко си пое дъх. Изражението й не се промени. Всъщност то беше абсолютно безизразно, но Девлин забеляза, че от дясното й око бликва сълза и бавно се плъзва надолу по бузата й.
Сюзън бързо я изтри и тихо заговори, като внимателно подбираше думите си:
— Сестра ми не е болна. Сестра ми има синдром на Даун. Тя е на двайсет и две години. Навярно ще доживее до средна възраст, но не повече. Вече има физически проблеми, които са характерни за страдащите от този синдром. И ще се влошават, колкото по-възрастна става. Майка ми е на седемдесет и осем и не е в много добро състояние. В никакъв случай няма да живее достатъчно дълго, за да се грижи за Сиси. Чакахме много, много време, за да уредим на сестра ми място, където да живее и където да се грижат за нея. Най-после получихме окончателно потвърждение. След около шест месеца ще я приемат. Навярно по-рано. Това е най-доброто място, което успяхме да й осигурим. Няма да ми е мъчно, че я пращаме там. Аз не съм в състояние да се грижа за Сиси. Дори да исках да я взема със себе си, няма да мога. От училището могат да се обадят по всяко време и не трябва да рискувам Сиси да загуби мястото си в списъка на чакащите.
Девлин имаше чувството, че е първият, на когото Сюзън разказва за сестра си.
— Сега ти ще ми кажеш — продължи тя, — че ако избягам, Уекслър ще открие сестра ми и майка ми. Ще ми кажеш, че той ще измъчва сестра ми, за да се добере до мен. Сестра ми е най-невинният ангел на света, най-скъпото, най-милото нещо, което изобщо съм имала. Тя дори не знае какво е да нараниш някого. А ти ще ми кажеш, че Уекслър ще я мъчи, за да ме върне при себе си.
— Сигурен съм, че ще го направи.
За първи път, откакто Девлин влезе в стаята, Сюзън погледна към него.
— Тогава искам да ми обещаеш нещо.
— Какво?
— Ако не успея да убия Уекслър, ако той първи ме убие, обещаваш ли ми да го убиеш, преди да направи нещо на сестра ми?
Няколко мига Девлин не отвърна нищо. После хвана ръката й и я погледна в очите.
— Зная достатъчно за убийството — каза той, — за да съм сигурен, че не ми харесва. Много ми е тежко да нося кармата от превръщането на живота в смърт, но ти обещавам, давам ти думата си, че докато съм жив, Уекслър ще умре, преди да нарани теб или някой от семейството ти.