Сюзън бавно затвори очи.
— Предполагам, че няма какво повече да искам от теб — рече тя. Наведе се към него, внимателно сложи ръка на тила му и леко го целуна по бузата. Докосна го по насиненото лице и каза: — Ти си добър човек, Джак Девлин. Добър човек в един много лош свят. — После отпусна глава на гърдите му.
Девлин нежно я прегърна. След няколко секунди тя се отдръпна и внимателно погледна лицето и слепоочието му.
— Какво са успели да ти направят Джо и Еди?
— Няма нищо счупено.
Сюзън погледна към ръцете му, внимателно свали сакото му. След това надигна ризата му и леко докосна синините по ребрата, където го беше ударил Джо.
— Изправи се, мили — каза Сюзън, изхлузи се от леглото и застана пред него.
Тя видя издрасканата и посиняла кожа на левия му хълбок и внимателно му разкопча колана, свали ципа на панталоните му и ги остави да паднат на пода. Погледна към моравото петно на хълбока му, после застана на колене и му помогна да се събуе.
Нежно остави меките си длани да се плъзнат нагоре по краката и задника му и тихо му каза:
— Вече са те наранили прекалено много. Искам да ти доставя удоволствие, вместо болка. Искам да спя с теб. Искам го още откакто те видях в бара. Съпротивлявах ти се и ти крещях, а ти си единственият, който ми помага. Това е лудост. Толкова съм глупава. Но трябва да разбереш, че ужасно се страхувам. Бях сама и уплашена.
— Зная.
Почти без да се движи тя свали презрамките на черната рокля от раменете си, разкопча ципа и остави роклята да се свлече на пода. Остави Девлин да се наслаждава на тялото й за миг, после рече:
— Ще направя каквото ми кажеш, за да спрем Уекслър. Но искам да ми го обясниш. Да ми разкажеш плана си. Не искам да правя нищо сляпо, само защото така казваш ти.
— Разбирам — отвърна Девлин.
Сюзън разкопча сутиена си, измъкна ръце от презрамките и го задържа да не падне.
— Надявам се, че планът ти ще сработи. — После свали сутиена и разкри едрите си, сочни гърди. — Но ако не сработи… — Тя се приближи до Девлин и го прегърна. Кожата й беше мека като коприна, гореща. Еротична мълния разтърси тялото му и той я притисна към себе си. — … Ако не сработи, няма да умра, преди да сме спали заедно поне веднъж.
Тъкмо се зазоряваше, когато Джеймс Пони чу стъпки, които завиха покрай ъгъла.
Откъм Шейсет и пета улица на Второ авеню се появи млад мъж, който хвърли поглед към убежището му.
Пони мигновено се приготви да го удари, но другият изглеждаше смутен и малко засрамен.
— Елате, моля, в кола — с тромав славянски акцент му каза той. — Господин Девлин иска говори с вас.
Пони се отпусна и последва руснака зад ъгъла и видя черен форд, спрял до тротоара. Девлин седеше на задната седалка. От мястото, където беше паркирана колата, ясно се виждаше входът на блока.
Пони влезе и седна отзад.
— Уморен ли си? — попита го Девлин.
— Да — кимна младежът. — Много.
— Случи ли се нещо?
— Не. Отпред има две коли — посочи с пръст Пони, — ето там. И там. Не видях да излиза жена, която да отговаря на описанието ти.
— Добре. Хубаво. Върви си вкъщи и поспи. Вземи такси от Първо авеню. Не искам никой да те забележи.
Пони кимна.
— Кога ще ти трябвам пак?
— Довечера. Най-рано в шест. Ще ти телефонирам вкъщи или в залата. Или ще си някъде другаде?
— Не.
— Върви.
Пони се измъкна от форда и тръгна към Шейсет и пета улица.
Движението по Второ авеню се усилваше. Наближаваше шест часът. Девлин взе клетъчния телефон, набра номера на агенцията на Паркър и получи от централата домашния номер на детектива.
— Тук е Джак Девлин, господин Паркър.
— Обаждате ми се вкъщи. Нещо спешно ли е?
— Да. Отвлечен е невинен човек, друг е в опасност, започва да пари и под собствения ми задник. Има само един начин да се справя с това положение. Много зависи от вас и вашите търсачи на информация.
— В момента работят по въпроса.
— Трябва да получа това, което са открили.
— Казахте, че разполагаме с три дни.
— Зная, но се налага незабавно да видя какво сте изровили.