В клуба идваха много опасни хора, които бяха склонни към насилие и за всеки случай двамата бармани имаха по един 9-милиметров пистолет под тезгяха. Но до този момент не се бе налагало да ги използват. Никой не бе успявал да се репчи на Джо и Еди повече от няколко секунди.
Сред цялата тази трескава дейност Уекслър сядаше спокойно на своето специално място — на едно столче в отдалечения край на дългия бар, точно до сервизните помещения. Това беше офисът на Уекслър. На тезгяха лежеше малък кожен бележник, който Уекслър вадеше от вътрешния джоб на сакото си. От време на време той вписваше някакви цифри, смяташе с голям колкото кредитна карта джобен калкулатор и вписваше още цифри. Всичко в този бележник беше шифровано. Никакви имена, никакви телефони. Единствено Уекслър знаеше какво пише вътре. Когато не правеше пресмятания, свързани с бизнеса, Уекслър внимателно дирижираше дейностите в „Звездна светлина“.
Тази вечер тълпата беше шумна и необуздана, но Уекслър изглеждаше напълно безупречен и невъзмутим в своите колосани летни дрехи. Отпиваше изстудено шампанско. Въпреки че беше разгарът на седмицата, в клуба имаше почти двеста души. Уекслър се удивляваше доколко кокаинът, сексът и алкохолът допринасят за големия успех на неговия клуб.
Кокаинът беше навсякъде. Посипан по носове и ревери, полепнал по зъби и венци. Той до такава степен наелектризираше посетителите, че им бе невъзможно да заспят, а тръпката на това забранено място беше неустоима.
На една маса седеше някакъв търговец от Уолстрийт. Беше си смъкнал сакото и ярко оцветените му тиранти изпъкваха на бялата му риза. Едната от двете му придружителки му бе свалила вратовръзката. Тя беше руса, облечена в черна вечерна рокля без презрамки, която бе обшита с пластмасови пайети в същия цвят. Всеки лъч светлина, който я докосваше, се отразяваше в лъскавите повърхности на пайетите. Жената имаше впечатляващ тъмен тен и достатъчно голям бюст, за да привлече внимание дори в „Звездна светлина“. Другата беше противоположност на блондинката — дребна, тъмнокоса, облечена в бял вариант на черната рокля на съперницата си. Беше си сложила дебел пласт тъмночервено червило и силен тъмен грим. Изглеждаше зла. И тримата пиеха шампанско и смъркаха обилно кокаин, който човекът от Уолстрийт бе сложил на масата. На всеки пет минути мъжът се притискаше към някоя от жените и я целуваше по възможно най-похотливия и развратен начин. Устни, зъби, езици — всяка част от устната кухина се употребяваше. След това жената, която не получаваше вниманието на мъжа, незабавно целуваше другата жена в опит да покаже по-голямо умение от това на мъжа.
На друга маса бяха седнали две чернокожи двойки. И четиримата бяха облечени в свободни, удобни и скъпи дрехи — широки панталони, копринени ризи, жилетки, златни вериги и големи пръстени. Двамата мъже пиеха чивас регал с мляко, а жените отпиваха от огромни чаши с „Реми Мартин“. Мъжете цепеха тесте карти и залагаха по сто долара. Всеки път онзи, който губеше, плащаше на победителя от една дебела пачка новички банкноти.
На дансинга се потяха и чифтосваха трийсет-четиридесет души. Бяха представени всички възможни комбинации и сексуални предпочитания. В центъра на тълпата една висока червенокоса жена правеше бавен стриптийз. Някой й подвикна да покаже малко косъмчета. Тя се засмя и дръпна нагоре полата си — показаха се дълбоко изрязаните й бикини от черна дантела.
Уекслър знаеше, че кокаинът и алкохолът са важни за успеха на „Звездна светлина“. Но знаеше и че най-привлекателното нещо в клуба беше сексът. Сладострастието даваше сили на „Звездна светлина“. А Уекслър беше майстор в разпалването на огъня. „Звездна светлина“ беше най-изгодното му делово начинание и той беше решен да извлече от клуба всеки цент. Беше време да представи коронната атракция за тази сутрин.
Казваше се Хеда. Беше представяла номера си в някои сенчести секс клуба, които се бяха пръкнали в Манхатън през последните години. Повечето от тях бяха затворили врати по една или друга причина, така че Хеда започна да се появява по частни купони и среднощни клубове.
Това беше първото й излизане в клуб „Звездна светлина“. Номерът на Хеда беше в основни линии стриптийз с привкус на садомазохизъм. Тя беше уверена, че тълпата ще я хареса. Но грешеше, като си мислеше, че тя ще командва парада на сцената. Уекслър имаше други планове. Една гадна малка изненадка, която тя никога нямаше да забрави.
Светлините постепенно угаснаха. Музиката спря. Хората на дансинга се оттеглиха на масите. Гостите, които бяха във външния бар, влязоха в главния салон.