Кафе, душ, Мерилин, барманът, болницата.
Болницата изглеждаше като място забравено от бога, малка болница, пренебрегната от един град, в който нуждата от медицински грижи бе нараснала до такава степен, че се изплъзваше от контрол.
Когато Девлин влезе в интензивното, видя седем легла. На пет от тях лежаха болни от СПИН в последен стадий — млади, 20–30 годишни мъже. Едно легло бе заето от някакъв италианец, който изглежда изживяваше последните мигове от осемдесет години пушене. А на леглото в ъгъла беше Джордж.
Девлин бързо се приближи към него. Онова, което видя, беше подобие на лицето на брат му. Очите бяха затворени и подути. Под тях и в горната част на носа се виждаха грозни тъмновиолетови подкожни кръвоизливи. Носът беше толкова зле счупен, че и двете ноздри бяха подути и не пропускаха въздух. Към устата на Джордж беше прикрепена респираторна тръба. Две грозни дълги лепенки обхващаха устата и тила му, за да я придържат. Тя разтегляше устата на Джордж до странна гримаса. Джордж се бореше да диша сам, но всяко вдишване беше усилвано от механичната сила на респиратора, което правеше гледката още по-гротескна. Лявата ръка на Джордж лежеше над чаршафите. Беше подута и възпалена от убождания на игли IV-и размер. Беше в безсъзнание.
Приближи до горната част на леглото. Мониторите и дихателната апаратура сякаш му се подиграваха с безспирното повторение на кратките, обвинителни електронни звуци, които издаваха.
Девлин постави ръка на рамото на брат си и каза:
— Съжалявам, Джордж. Съжалявам.
12.
Девлин седя до леглото на Джордж около два часа, докато чакаше Мерилин да дойде от Ларчмънт. Девлин се чувстваше напрегнат и потиснат. Сестрата от интензивното му каза, че докторът, който бе поел случая, щеше да направи визитация към един часа и би могъл по-добре да обясни какво е състоянието на Джордж. В интензивното нямаше ограничения за посещенията на роднините, така че на Девлин му бе позволено да чака там.
В 12:25 сестрата отиде при Девлин и му каза, че Мерилин е дошла. Тя седеше приведена, с отпусната надолу глава на ръба на малък сиво-бежов диван. В стаята имаше още двама души. И двамата бяха хомосексуални мъже, обвити в пашкула на личната си мъка. Не си разменяха много думи. По-дребният мъж, в джинси и светлосиньо поло, пушеше една след друга цигари „Марлборо“, като че искаше да каже на света, че не е болен от СПИН и може да прави с тялото си каквото поиска. Другият мъж беше облечен в спретнат костюм с вратовръзка. Седеше неподвижно. Двамата също чакаха обедните визитации на лекарите. Щяха да поговорят с тях, а после щяха да си тръгнат, след като получат някакво уверение, че любовниците им няма да умрат точно в този ден. Да бъдат до партньорите си в мига на смъртта беше най-важното нещо, което можеха да направят. За съжаление трябваше да са големи късметлии, за да улучат точния момент.
Мерилин се изправи при влизането на Девлин. Изглеждаше объркана и наранена. Той протегна ръце, за да я прегърне, но тя не му позволи. Отстъпи назад и попита рязко:
— Какво, по дяволите, стана, Джак?
Девлин се стегна. Не беше в настроение да го хокат. Изражението му се втвърди и отчужди, а очите му се превърнаха в две горящи кълба от гняв.
Не бе искал гневът да го отдалечи до такава степен от Мерилин, но стана точно така. Видя как тя пребледня и за няколко секунди съзря страх в очите й. Тя бе забравила с кого говори. Бе твърде привикнала да бъде майка, която може да хока децата или мъжа си. Девлин не беше нито едното, нито другото и изражението на лицето му я уплаши. Девлин се овладя и опасността за двама им премина. Мерилин се опита отново да заговори.
— Джак, аз… Разстроена съм, нямах намерение да…
Девлин я прекъсна.
— Знам. Просто ме изслушай. Джордж е много зле ранен, Мерилин. Не знам как е станало, нито защо. Няма много смисъл да говорим за това сега. Лекуващият му лекар ще дойде скоро. Той би трябвало да ни каже повече.
Мерилин погледна към него.
— Той добре ли е? Искам да кажа, колко зле е ранен?
— Много зле. Не би искала да видиш как изглежда сега. Той е натъртен и подут. Лицето му… всичко. Но ще трябва да го надживееш.
— О, господи.
— Проблемът не е в начина, по който изглежда. В безсъзнание е. Получил е тежка черепна травма. Трябвало е да направят операция.