Мерилин бе останала без дар слово.
— Как е получил тези наранявания? — попита Девлин.
— Не знам.
— Все ще можете да разберете нещо от качеството на нараняванията.
— Няма смисъл да се правят предположения. Може и да е полезно да се знае дали се е случило при автомобилна катастрофа, падане или каквото и да е там. Но на този етап от това познание няма никаква полза, така че безсмислено за мен е да правя предположения.
— Докторе, искам да зная какво мислите, че се е случило с брат ми.
Девлин не задаваше въпрос. У го погледна в очите и реши да не му се противопоставя.
— Добре. Мисля, че двама, може би трима силни мъже са пребили брат ви. Той е едър човек. Вероятно доста усилено се е съпротивлявал. Кокалчетата на пръстите и на двете му ръце са зле ожулени. Едната му ръка е счупена на две места. Мисля, че са го ударили по главата, за да го обезвредят, а после са го били и ритали, докато им е омръзнало. Не е било автомобилна катастрофа, нито падане по стълбите. Съжалявам.
Мерилин им обърна гръб и ги остави.
— Благодаря ви — каза Девлин. — Как мога да се свържа с вас, ако имам въпроси?
— Позвънете в болницата.
— Няма ли да ми дадете и друг телефон?
— Не. Виждам, че сте много ядосан, но това няма да помогне на брат ви.
Девлин не отговори.
— Ако това е някаква утеха за вас, мога да ви кажа, че брат ви няма да си спомня нищо от болката при случилото се.
Девлин погледна лекаря и тихо каза:
— А какво ще стане, когато дойде в съзнание? Кажете ми, че няма да му се наложи да живее в болка, когато се съвземе. Кажете ми, че ще може да ходи без проблеми. Кажете ми, че няма да изпитва ужас да излиза нощем по улиците, че няма да е прикован към някоя шибана инвалидна количка, без да може сам да се храни, да се облича или да се мие.
— Моля ви…
— Кажете ми, че нищо от това не може да му се случи. Кажете ми го сега и аз няма да изпитвам гняв. Кажете ми, че онези, които са му сторили това, са също толкова пребити, а не си развяват някъде задника. Кажете ми това и ще престана да се ядосвам.
Девлин обърна гръб на доктор У и излезе от болницата, преди да е ударил някого.
13.
В таксито, което бе наел, за да го откара до апартамента, Девлин се съсредоточи върху дишането си. Отново и отново се опитваше да изчисти съзнанието си от всичко. Но постоянно го тормозеше образът на неговия пребит и подут брат, лежащ на смачкана купчина в онова легло и борещ се за всяка глътка въздух, изпомпвана от проклетия респиратор, забучен в устата му.
Единствената нишка, свързваща Девлин с хората, които почти бяха убили брат му, беше барманът, заключен в апартамента му. Искаше му се да сграбчи оня нещастник за косата, да го завлече до леглото на брат си и да натика физиономията му в лицето на Джордж, за да може да види, чуе и подуши онова, което беше направил.
Но естествено, ако направеше това, никога нямаше да открие останалите. Така че продължи с дихателните упражнения и концентрацията, за да се пребори с гнева и да действа като автомат, когато се заемеше с отмъщението. Защото Джак Девлин знаеше много добре, че нямаше да потъне безмълвно в постоянния поток от насилие, заливащ този град, който вече беше излязъл от контрол. Онова, което се бе случило с Джордж, бе станало по негова вина и той нямаше да остави нещата така.
Девлин намери бармана в окаяно състояние. Седеше на ръба на походното легло и се държеше за главата. Пръстите му бяха заровени в разбърканата му коса. Имаше нужда от едно бръснене и вонеше на урина и пот.
— Стани — каза му Девлин.
Макгинти се надигна бавно и попита:
— А сега какво?
— Точно сега имаш да правиш три неща в живота. Да се прибереш вкъщи, да отидеш тази вечер на работа и да се погрижиш приятелчетата ти да се появят в бара до десет часа.
— Ами ако не успея да ги открия?
Девлин бавно хвана бармана за гърлото. Стисна толкова, колкото Макгинти да почувства силата му.
— Не би искал само теб да държа отговорен за това, нали? Не вярвам да ти се ще да си единствената ми мишена.
— Добре. Добре. Ще ги докарам там — успя да изхрипти барманът.
Девлин отпусна хватката си. Барманът потърка гърлото си и каза:
— Само по-кротко, моля ви. Казах ви, че никога никого не сме наранявали. Това е безобидно мошеничество. Никой никога не е пострадал.