След около петнадесет минути на масата дойде трети мъж и придружителят на Сюзън отиде с него в тоалетната, за да смъркат кокаин.
— Вие не искате ли от същото? — обърна се Уекслър към Сюзън.
— На друга вълна съм.
— На каква?
— На такава, която не съдържа кокаин.
— Значи имате нужда от едно питие.
— Да, водка със сода и резен лимон.
Уекслър повика един келнер и поръча напитката.
— Откога познавате приятеля си, господин Рубинщайн?
Сюзън продължаваше да не гледа към Уекслър.
— От около три часа.
— Този мъж е глупак да ви остави сама. Защо сте излезли с него?
— Защото искам. А вие защо го обиждате?
— Защото го познавам и мисля, че заслужавате нещо по-добро.
— Нима всички не го заслужаваме?
— Не. Не всички. Но вие да, Сара. — Това беше името, която тя ползваше онази вечер.
— И предполагам, че следващото, което ще кажете, е, че това по-добро нещо сте вие самият.
— Защо да казвам онова, за което и сама сте се досетили?
Сюзън очакваше предложението, но начинът, по който беше поднесено, я изненада.
Направо, без подготвителни думи, Уекслър й каза:
— Отварям клуб. Имам нужда от асистентка. Някой, който да ми помага. Нуждая се от домакиня, която да посреща гостите. Мисля, че вие сте идеална за това.
— Аз ли съм идеална или външността ми?
— И двете. Проявявате ли интерес?
— Не.
— Защо не?
Сюзън сви рамене като че разговорът й бе досадил. Огледа се за придружителя си, но не го видя.
Уекслър й хвърли победоносна усмивка и каза:
— Май вече сте научили един много важен урок.
— И какъв е той?
— Че човек рядко губи пари, когато казва „не“.
— Така ли?
— Да. Така е. Току-що ми отказахте, така че трябва да се постарая за вас да стане изгодно да обмислите предложението ми.
— И как ще го постигнете?
— Като ви платя хиляда долара, за да дойдете и да изслушате предложението ми в по-подробен вариант. Времето ви струва пари, така че аз ще платя за него. Обадете ми се утре. Ще вечеряме заедно. Ще спечелите хиляда долара само за това, че ще изслушате предложението ми. — Уекслър й подаде визитната си картичка и стана. — Ако смятате, че си заслужава усилието, обадете ми се утре след четири часа и ще си уредим среща за вечеря. Приятна вечер.
Още преди да хвърли поглед на визитката, Сюзън си знаеше, че ще се обади на Уекслър.
Преговорите протичаха постепенно. Първата им среща беше на късна вечеря. Всичко мина доста делово.
След приключването на последната им среща, Сюзън разполагаше със заплата от 6 000 долара в брой, апартамент и работа като домакиня на клуб „Звездна светлина“.
Беше й пределно ясно, че скоро щеше да се превърне в любовница на Уекслър, макар че това щеше да му струва доста пари. Все си повтаряше, че това трябваше да продължи само няколко месеца. Най-много шест. Сиси щеше да е на сигурно място. Сюзън беше спестила достатъчно пари, за да напусне Ню Йорк и да започне някъде нов живот. Може би дори щеше да се премести в Лос Анджелис и отново да се запише в школа по актьорско майсторство. Щеше да отиде на място, където мъжете с добри доходи и къса памет нямаше да знаят името й. Каквото и да беше това име.
Чувстваше увереност, че ще може да разиграва Уекслър по своята свирка. До онази сутрин, когато видя какво прави той с хората, които имат нещастието да му се изпречат на пътя. След този случай не беше толкова сигурна.
Жертвата беше един келнер в клуба, когото Уекслър беше уволнил. Беше млад мъж, на не повече от двадесет и пет години. Изключително красив, със златисторуси къдрици. Беше леко женствен и очевидно доста нервен.
Онази сутрин клубът бе затворил в десет и половина. Последните посетители се бяха изнесли около час по-рано. Уекслър седеше на обичайното си място край бара и тихо вписваше нещо в малкия си кожен бележник. Сюзън седеше през няколко стола от него. Пиеше кафе с ром.
Келнерът се появи доста неочаквано. Сюзън дори не видя откъде беше дошъл, но остана с впечатлението, че е чакал всичко да утихне, преди да се изправи очи в очи с Уекслър. Кипеше от гняв. Беше близко до истерията и когато заговори, думите му прозвучаха високо и кресливо:
— Господин Уекслър, трябва да говоря с вас. Не разбирам защо ме уволнихте. Върша си работата. Заслужавам поне да науча причината за уволнението си.