Уекслър вдигна глава от бележника си. Със спокоен, но леден глас той каза:
— Не си вършиш работата. Нищо не заслужаваш да знаеш. Не ми викай. Уморен съм, така че се махай.
Това беше твърде много. Келнерът изгуби самообладание. Той притъпи към Уекслър и кресна:
— Не можете да се отнасяте с мен като с боклук!
Без намек за предупреждение Уекслър прехвърли химикалката в пръстите си така, че да я хване по-здраво, извърна се на стола си забоде острата й част право в лявото око на келнера.
Главата на мъжа се отметна назад. Той отстъпи няколко крачки и закрещя от болка. Отпусна се на колене и вдигна треперещите си ръце към окото си.
Тъй като Уекслър бе забил химикалката от долу нагоре, тя не бе засегнала очната ябълка, а се бе плъзнала по нея и бе влязла между нея и вътрешния ъгъл на окото, откъдето стърчеше под странен наклон. Всичко бе станало толкова бързо, че Сюзън не можеше да повярва на очите си. Трябваше й известно време, за да осъзнае какво стърчи от окото на мъжа.
Уекслър бе скочил на крака и продължаваше да говори със същия зловещ леден глас, като произнасяше ясно всяка дума. Въпреки че говореше тихо и независимо от крясъците на келнера, Сюзън можеше да чуе всичко.
— Не ми казвай, че не си боклук. Ти си боклук. Един мръсен гаден боклук и ще се отнасям с тебе като с такъв.
Писъците на келнера накараха Джо и Еди да се втурнат в главния салон. Еди се приближи изотзад и го сграбчи за раменете, а Джо застана пред него със стиснати юмруци, готов да раздава удари. Двете горили бяха оголили зъби, маниакално ухилени.
Уекслър направи крачка към мъжа, който сега пищеше и се задъхваше. Келнерът не можеше да се реши да докосне химикалката, която стърчеше от очната му кухина. Разперените му пръсти трепереха пред лицето му. Уекслър леко повиши глас, за да могат Джо и Еди да го чуят през хлипанията и крясъците:
— Накарайте го да млъкне.
Джо силно изрита келнера в стомаха. Ударът спря крясъците и дишането му. Джо сграбчи кичур от косата му и дръпна главата му силно назад, така че да не може да я наведе надолу.
Сюзън искаше да спре да гледа. Почувства, че й се повдига, но не можеше да отмести поглед. Имаше странното чувство, че келнерът трябваше да знае, че има и друг свидетел, освен Уекслър и двамата му бодигардове. Сюзън нямаше представа какво трябва да направи, нито какво още е замислил Уекслър. Докато тя се напъваше да намери начин да спре всичко това, Уекслър се подсмихна и каза:
— Искам си химикалката.
И също толкова бързо, колкото я беше забил, той хвана химикалката и я издърпа.
Мъжът издаде ужасяващо хриптене и загуби съзнание. Внезапно Сюзън усети, че ще повърне. Извърна се с гръб към бара и избълва съдържанието на стомаха си към стената. Част от повръщаното капна на бедрото й и тя усети как топлината и вонята се полепват по нея.
В стаята внезапно бе настъпила мъртвешка тишина.
— Изкарайте го оттук — заповяда Уекслър.
Джо и Еди подхванаха келнера под мишниците и го повлякоха сякаш беше някаква тежка мебел. Влачеха го към изхода с лице, обърнато надолу, но Уекслър вдигна ръка и каза:
— Спрете!
Двата колоса се обърнаха. С тон, с който се обяснява на малки деца, Уекслър каза:
— Обърнете го, за да не кърви върху килима ми.
Еди, по-едрият от двамата гиганти, погледна под отпуснатата глава и видя кръвта, която се стичаше от очната кухина. Издаде нещо като ръмжене, изтръгна другото рамо от ръцете на Джо и обърна тялото с лицето нагоре. После, сякаш се бяха сборичкали за парче месо, Еди удари Джо в гърдите и го плесна по бузата. Джо също изръмжа и се усмихна, наведе се, вдигна тялото и го завъртя на сто и осемдесет градуса, след което го тръсна отново на земята.
Уекслър ги прекъсна.
— Престанете да си играете с него и го изнесете от тук. Изхвърлете го някъде по-далече.
Еди се усмихна на Джо и викна:
— Надалече!
Джо му отвърна:
— Да, много, много надалече.
Наведоха се, всеки от тях сграбчи по една ръка и извлякоха отпуснатото тяло.
Сюзън никога повече не видя келнера. Никаква полиция не разследва станалото. Нищо не се случи. Тя не чу да е имало каквито и да било последствия.
Два месеца по-късно, по време на една от техните късни вечери, Сюзън усети, че мигът е подходящ и попита Уекслър:
— Помниш ли келнера, когото уволни?