Невинната им външност още повече вбеси Девлин.
Макгинти им наля по халба гъста пенлива бира „Гинес“ и посочи към Девлин. Зитър още не беше дошъл, но това не разконцентрира Девлин, който бе приковал вниманието си върху двамата братя. Точно когато те взеха халбите си и понечиха да се запътят към него, влезе Зитър.
Двамата се приближиха към Девлин и той стана, за да ги посрещне. По-високият носеше тънко зелено яке, риза с къс ръкав и дънки. По-дребният беше облечен с черни дънки и червен плетен пуловер. Дрехите им изглеждаха евтини и чуждестранни. Правеха ги да изглеждат малко бедни. И по-малко заплашителни.
Зитър се настани край бара, близо до вратата. Като знаеше, че Зитър ще им попречи да излязат, Девлин заобиколи масата и поздрави двамата братя. Ако решеха да офейкат щом го видят, Девлин бе сигурен, че Зитър щеше да ги спре.
Дори да се бяха разтревожили, когато видяха Девлин, външният им вид с нищо не го показа. По-високият подаде ръка и каза:
— Шон Маккей.
Девлин стисна ръката му и почувства жилестата сила, която доста слаби мъже притежаваха.
— Джак Девлин.
По-дребният брат се представи.
— Уилям Маккей. Девлин, така ли? Доколкото разбирам, кучи син.
Девлин нямаше време за празни приказки. Покани ги с жест да седнат с лице към предната част на бара и каза:
— Заповядайте.
Девлин седна на стола, обърнат към стената в дъното на помещението. Беше с гръб към останалата част от бара и така закриваше гледката към масата. Веднага след като седнаха, Девлин внимателно извади своя 45-милиметров пистолет. Сложи го на масата с дуло, обърнато към братята. Оръжието изглеждаше огромно. Двамата ирландци се втренчиха в пистолета. Девлин внимателно го покри с една салфетка, в случай че сервитьорката наминеше край масата. После тихо заговори:
— Искам и двамата да си сложите ръцете на масата и да не мърдате, иначе ще ви застрелям. — Той посочи към Шон. — Ти ще бъдеш прострелян в окото. — Сетне посочи към Уилям. — А ти ще бъдеш прострелян в шибаните зъби.
По-високият, Шон, заговори пръв:
— Ей, по-полека, приятел. Аз те познавам, ти ме познаваш, няма нужда от такива неща сега, нали?
— Това зависи от двама ви. Сега ме изслушайте много внимателно. Шон, разтвори си якето бавно и ми покажи, че не носиш пистолет.
Шон направи каквото му казаха.
Под ризата на Уилям май нямаше подутина, която да намеква за скрито оръжие.
— Никой да не помръдва ръцете си и на сантиметър от тази маса — каза им Девлин.
— Добре, господине. Ти си шефът. Ама няма нужда от този пистолет. Пистолетите са страшни, опасни и ужасни неща.
Девлин погледна към двамата и си помисли, че би трябвало да са по-нервни, отколкото бяха.
— Ето какво ще стане. Ще ви задам няколко въпроса. Ще ми отговорите и аз няма да ви счупя ръцете така, че никога вече да не можете да хвърляте стрелички.
Шон, по-високият от братята, се втренчи в Девлин и отвърна:
— И какво сега, предполага се, че трябва да съм се посрал от страх ли?
— Не ми пука как се чувстваш. Всичко, което искам, е да ме слушате и да отговорите на въпросите ми. Ако помръднете или се опитате да си тръгнете, ще си навлечете беля.
— Давай тогава с проклетите си въпроси и да вървят по дяволите всичките ти заплахи. И по-страшни типове са ме заплашвали, така че зарежи тая работа. За какво е цялата дандания? Заради брат ти ли е? Помня те. Беше тук с оня едър здравеняк преди две вечери. И двамата бяхте пияни като кирки. Какво стана? Върнал се е вкъщи без някоя и друга пара ли?
Девлин се пресегна, сграбчи по-дребния брат за тила и фрасна лицето му в масата. Звукът от счупването на носа му отекна кухо в помещението. Мъжът, който се хранеше на една близка маса, вдигна глава, за да види какво го е предизвикало. Няколко от насядалите край бара посетители се извърнаха, когато Уилям изправи глава с ръце, вдигнати пред лицето. През пръстите му се процеждаше кръв, но той сдържа реакцията си към болката. Всичко се случи толкова бързо, че никой не разбра какво всъщност стана.
Девлин впери поглед в Шон и каза:
— Ако искаш брат ти още да пострада, продължавай в същия дух. Ще го направя на кървава каша преди някой да успее да ме спре, тъй като точно това някой е направил с моя брат. Сега ще разбера кой е. И ако си мислиш, че можеш да ме спреш, продължавай да се правиш на мъж.