Уилям притисна една кърпа към лицето си, за да не покапе кръв по червения му пуловер. Девлин беше впечатлен от начина, по който понасяше болката.
Без да отмества поглед от Девлин, Шон много тихо каза на брат си:
— Били, върви в тоалетната и спри кървенето. После се върни и седни. Ние двамата с този господин имаме да си поприказваме.
Преди да се изправи, по-дребният брат погледна към Девлин. Той кимна и Уилям се отправи към тоалетната, прикрил със салфетка по-голямата част от лицето си.
Шон заговори много тихо:
— И с пръст не сме докосвали брат ти. Щом си стигнал до нас, значи знаеш каква ни е играта. Пием и забавляваме някой тип, докато се накърка до безсъзнание. После му взимаме парите, а понякога и кредитните му карти. Винаги му оставяме достатъчно, за да си стигне до вкъщи. Никога не пипаме грубо. Ако някой от тия, които обработваме, вземе да вдига скандали, просто си тръгваме. Ако сме прекарали цялата нощ с някого и той не е достатъчно обработен, та да му вземем парите без да го нараним, просто се отказваме.
— Държа ви отговорни за брат ми. Какво му направихте?
— Нищо. Заведохме го в един среднощен клуб, като си мислехме, че ще го изтощим. Не успяхме. Той носеше като бивол. На този етап трябваше да пием същото като него. Нямаше кой да ни сервира разредени напитки като тука. Не му издържахме на темпото. Свихме му някой и друг долар и това беше всичко. Точка. Оставихме го в клуба. Сам. Ако искаш да ни изкараш пазачи на брат ти, добре. Направихме същото, каквото и ти. Зарязахме го в някакво шибано заведение.
Девлин разтърка лицето и очите си. Вгледа се в лицето на ирландеца. У него имаше някаква спокойна непреклонност, която изненада Девлин. Изглеждаше, че казва истината не защото беше уплашен, а защото не му пукаше какво ще каже и в случая не виждаше смисъл да си измисля.
Шон понечи да си бръкне в джоба и Девлин уморено му каза:
— Не мърдай. Дръж си ръцете на масата.
Уилям се върна от тоалетната. Ходеше внимателно и седна на стола до брат си. В ноздрите му беше напъхана тоалетна хартия. С всяка секунда тя ставаше все по-червена.
— Как си? По-добре ли си? — попита Шон.
— И по-зле съм бил.
Братята се спогледаха и сякаш се разбраха за нещо. Девлин впери поглед в тях и каза:
— Не знам какво, по дяволите, сте замислили, но ще започнем с по-предишната вечер и вие ще ми кажете всичко, което се е случило до момента, когато сте зарязали брат ми. Къде отидохте, какво стана. Започвайте да говорите.
Шон погледна над рамото на Девлин и каза:
— Мисля, че няма, господинчо. Миля, че ти казахме всичко.
Девлин проследи погледа му и погледна през рамо. Един млад полицай влизаше в бара. Беше луничав и червенокос. Девлин успя да види, че пред заведението е паркирана полицейска кола.
Шон се усмихна и каза:
— Май забавата ни свърши.
Девлин видя, че Зитър се е втренчил в него. Детективът бързо му кимна. Това беше знак, с който му казваше да не се опитва да спре полицая.
Ченгето се отправи директно към тяхната маса. Девлин бавно прибра пистолета си в кобура под мишницата. Полицаят се приближи и попита:
— Какъв е проблемът тук, господа?
— Няма проблем, полицай. Тъкмо си тръгвахме — отвърна Шон.
Девлин остана седнал, докато двамата братя се изправяха. Шон се приведе над него и каза:
— След като успя да ни намериш, ще откриеш и заведението, където остана брат ти. Но аз няма да ти го кажа. Хората, които ръководят подобни места, могат да ми докарат много по-голяма беля от един счупен нос. А сега ти пожелавам лека нощ.
Двамата брата се извърнаха да си ходят. Полицаят бе надвиснал над Девлин.
Девлин се изправи и каза:
— Почакайте за момент. Няма ли да ме представите на вашия приятел от полицията?
Шон спря и се обърна. Усмивката му разкри големите му бели зъби. Пристъпи към Девлин и ченгето.
— Ама разбира се, синко. Това е полицай Донован. Полицай, това е… как казахте, че ви беше името, господине?
— Девлин. Джак Девлин.
— Господин Девлин, това е полицай Донован.
Девлин стисна ръката на полицая и каза:
— Щом сте ченге, защо закриляте такива отрепки?
Полицаят пусна ръката на Девлин и каза:
— Какви, по дяволите, ги дрънкаш. Да не искаш да изядеш един бой и да отидеш в затвора?
— Да бе! Хвърли ме в затвора. Давай. Счупих носа на онова копеленце там. Това ли ти каза, когато ти се обади?