Выбрать главу

— Ти да не си откачил? — каза полицаят.

— Сега ще ти направя едно показно — заяви Девлин и преди Шон да успее да се дръпне от обхвата му, Девлин сграбчи главата му с дясната си ръка и с все сила заби лакътя си в носа му. Носът се счупи. За по-малко от секунда Девлин натика лицето си право в лицето на ченгето.

— Хайде, действай, лайно такова. Извади си пищова. Ще ти го завра право в задника и ще дръпна спусъка. Предпочитам да се изправя пред съдията, отколкото някакво продажно ченге да ми казва какво да правя.

— Ти си адски откачен бе — каза ченгето.

— Може би. Може би — след което тръгна да излиза от бара. За секунда се зачуди дали ченгето ще стреля в гръб. После видя как Зитър слиза от столчето си на бара, втренчен в ченгето, и му препречва пътя.

Двамата се разминаха и Девлин се отправи към вратата. Зад себе си чу Зитър да пита:

— Какво, по дяволите, става тук?

Като мина покрай бара, Девлин видя застиналия Макгинти, който се беше облегнал на рафтовете с напитки. Излезе от заведението и застана зад паркираната пред него полицейска кола. Партньорът на Донован седеше на мястото на шофьора. И представа нямаше какво бе станало вътре. Девлин спря едно такси, скочи в него и изчезна.

15.

Таксито откара Девлин до „При Хуанита“. Той зачака на бара мини пейджърът му да завибрира или Зитър да влезе през вратата.

Поръча си чаша кафе и се пребори с изкушението да помоли бармана да му капне малко бренди в него. Седна и се замисли защо желанието му да пие взе да се събужда толкова често. Още преди да си изпие кафето, мини пейджърът завибрира в джоба му. Той го изкара и се взря в номера, който се беше появил на дисплея. Слезе от столчето край бара, откри къде са телефоните в задната част на ресторанта и набра номера. Зитър вдигна при първото позвъняване.

— Къде си?

— В „При Хуанита“.

— Ще дойда с колата след пет минути. Не излизай, преди да си видял колата ми. Трябва да се изметеш от този квартал. Ако онова ченге се сдуши с партньора си, ще те търсят.

— Ако искаха да ме арестуват, щяха да го направят.

— Може да искат просто да те гръмнат, за бога. Не се показвай много, докато не дойда.

Зитър затвори телефона без повече приказки. Девлин се върна край бара и си уреди сметката. Загледа се през прозореца, докато не видя да се появява зеленият додж на Зитър. Пъхна се в колата и Зитър незабавно зави по Трето авеню, в посока на изток.

— Смъкни се надолу в седалката. Не искам да си имам работа с онези момчета — каза Зитър.

На Девлин това хич не му харесваше, но не можеше да вкарва Зитър в беля заради собствения си гняв.

— Кажи ми какво се случи там — попита Зитър.

— Победиха ме, Сам. И за секунда не ги уплаших.

— Така ли? Отстрани изглеждаше, че си пуснал тежката артилерия.

— Не беше достатъчно за тях.

— Как така се появи ченгето?

— Когато строших носа на по-ниския, те попитаха дали може да отиде до тоалетната, за да спре кървенето. Не трябваше да му позволявам да ми се изплъзва от поглед. Някак се е свързал с онези полицаи. Не им се е обадил барманът, нали?

— Не. Изключено. Край него нямаше телефон.

— По дяволите. Сигурно са сключили някаква сделка този полицай да ги закриля.

— Така ли мислиш? — попита Зитър.

— Да. Ченгето ги познаваше. Не влезе в бара, за да види какво става, нито за да ме арестува. Не направи опит да ме задържи дори когато го предизвиках. Не искаше никой да знае, че между него и онези двамата има някаква връзка.

— Не е за пръв път полицай да помага на някой мошеник. Може би те са негови информатори, които се опитва да защитава.

— Не мисля, че случаят е такъв. Какво стана, след като си тръгнах?

— Нищо. Застанах между него и теб. Някои от посетителите взеха да се събират наоколо. Ченгето хвърли поглед на състоянието на ирландците, вдигна глава и видя, че между него и тебе съм аз и тълпа хора, така че просто отиде до колата и се хвана за радиостанцията. Може би, за да каже да те издирват. Май си прав. Ако всичко му беше в ред, щеше да се втурне след теб.

— Благодаря ти, че се намеси. Май толкова го вбесих, че сигурно щеше да ме застреля в гръб, ако ти не се беше изпречил помежду ни.

— На ченгетата им се отелва волът, когато трябва да обясняват изстрели в гърба. Просто го позатрудних. И така, какви са резултатите?