— Никое ченге не довтасва толкова бързо, ако е просто приятел. На онзи му плащаха. Ще ти се обадя сутринта.
16.
Петнайсет минути по-късно Девлин влезе в ресторанта на Джими Папас. Едрият грък обслужваше бара заедно със сина си Питър. Заведението се наричаше „Рибата“. Намираше се на Кълъмбъс авеню между 88-ма и 89-та улица — район, който постепенно се замогваше и в крайна сметка правеше Джими Папас богат.
Беше четвъртък, точно след полунощ. От излизането им с Джордж бяха минали само два дни, но след всички тези часове бодърстване му се струваше, че сякаш е било преди цяла седмица.
Джими Папас беше в другия край на бара. Коремът му изглеждаше по-голям, черните му мустаци по-гъсти, а постоянно намръщеното му лице по-сурово, отколкото го помнеше, но иначе си бе същият Джими Папас. Бяла риза, черна вратовръзка и колосана бяла престилка, завързана над огромното шкембе.
Девлин се насочи към него, като си мислеше, че никога не е виждал Джими Папас на друго място, освен зад бар.
Папас веднага го забеляза, но лицето му остана безизразно. Очите му запремигваха, докато се опитваше да свърже лицето на Девлин с името му. Девлин протегна ръка и каза:
— Джими, Джак Девлин.
Папас отметна глава назад и сбърчи вежди, пое ръката му, без да се навежда през бара.
— Щях да се сетя само след секунда. Джак Девлин. Как си?
— Не особено добре, Джими. Искам да поговоря с теб.
Папас се смръщи и попита:
— Откога не съм те виждал?
— От много време. Съжалявам, че те занимавам с това, Джими, но ми трябва услуга.
— Не съм те виждал от, хм, петнайсетина години и си дошъл да ми искаш услуга?
— Да.
Едрият грък прехапа устни. Преди петнайсет години Девлин му бе помогнал да попречи на един следовател от Щатската служба по алкохола да претърси ресторанта му. Папас си спомняше случая, но въпреки това не му харесваше мисълта, че ще му се наложи да се отплати.
— Каква услуга?
— Трябват ми адресите на среднощните клубове в Манхатън. Не съм бил тук от години. Хората от ресторантите и баровете знаят тези места. Затова се сетих за теб. Реших, че може би ще знаеш.
— За какво са ти? — попита Папас.
— Дълга история… Можеш ли да ми помогнеш, Джими?
Папас извади една „Пал Мал“ от джоба на ризата си и запали. Девлин чакаше.
Гъркът не беше сигурен, че иска да му помогне.
— Не зная къде има такива места сега. Минаха години, откакто за последен път ходих в подобно заведение. Сам знаеш, че са на места, където е трудно да ги открият. Не можеш просто така да получиш адреса им.
— Дали някой от келнерите ти знае?
Папас най-после се реши.
— Да, момчето ми сигурно знае няколко места. — Той се наведе напред и насочи показалец към Девлин. — Ще му кажа да дойде тук и да поговори с теб, но не искам да го замесваш в нещо. Дължа ти стара услуга, но явно ще докараш неприятности на някой от онези клубове. Разбирам го просто като те гледам. — Гъркът отново дръпна дълбоко от цигарата. — Това изражение ми е известно. Съжалявам, че имаш проблеми, Джак, но недей да замесваш момчето ми.
— Няма.
Папас рязко тръгна към отсрещния край на бара. Девлин го видя, че разговаря със сина си в продължение на около минута. Младежът усърдно кимаше.
Питър излезе иззад бара и се приближи до Девлин. По нищо не приличаше на баща си. Девлин си помисли, че съпругата на Джими Папас трябва да е красива жена.
Младежът протегна ръка.
— Питър Папас. Хайде да седнем.
Те се насочиха към една от масите в дъното.
— Баща ми каза, че се интересувате от среднощните клубове?
— Да — потвърди Девлин.
Питър поизчака, но Девлин мълчеше, и той продължи:
— Добре. Ето какво зная. На Петдесет и шеста улица, между Второ и Трето авеню, има едно място, което се казва „Вечност“. В съседство до покрит паркинг. Влиза се през синя врата. Барът е на горния етаж. Сградата е двуетажна. Но не е нищо екзотично. Имат игрални автомати и едно от онези големи колела със зар, като на италианските фестивали. Мястото е сравнително безопасно, не е прекалено гадно, но е малко обирджийско. Пет кинта за бира. Ако искаш да продължиш пиенето след редовното време, няма проблем. Всъщност понякога там става доста диво. Знам един друг бар в Алфабет сити. На булевард „D“, струва ми се. Около Хюстън. Никога не съм бил там. Казвал се „Спасете тигъра“ или нещо подобно. Не бих отишъл там за нищо на света и не мога да ви кажа за него нищо повече. После нататък по Бродуей и Сто и осемнайсета има един ирландски бар. Казва се „Дедууд“. Нормален бар си е, но отваря към един-два и работи до около обед. Бил съм там веднъж. Никакви скандали. Всъщност не е нищо особено, но можеш да пиеш цяла нощ. Наистина имат право да сервират алкохол. Не зная как, по дяволите, работи след четири, но е така. Чувал съм за едно място в Челси, струва ми се, че се казва „Бигин“ или нещо подобно, но не съм ходил там. Знам, че има няколко бара в Бруклин, най-вече в Бей Ридж. Според мен онези в Бруклин са съвсем долнопробни. И там не съм бил.