— Значи си ходил само във „Вечност“ и в ирландския бар?
— Да.
— Как мога да вляза във „Вечност“? — попита Девлин.
— Измислете нещо. Кажете на портиера, че сте барман и че току-що сте свършили работа. Навярно ще ви пусне. Мисля, че човек никога не може да е сигурен. Но добре е да отидете с някого.
— По кое време отварят?
— Към три, но всъщност започва да се пълни около четири-пет. Някои отварят чак към четири. Други започват около три.
— Добре, Питър, благодаря ти за помощта.
— Няма проблеми.
Девлин се изправи, но Питър го спря.
— Сър.
Девлин седна.
— Да?
— Хм, портиерите на тези места правят доста подробни проверки. Опипват те от горе до долу или прокарват по тялото ти детектор за метал, така че не носете никакво оръжие, разбирате ли?
Девлин кимна.
— Благодаря.
На излизане той спря на бара и каза на Джими Папас:
— Благодаря, Джими.
Гъркът кимна и го проследи с поглед, като се надяваше, че никога повече няма да го види или да чуе за него.
Сюзън знаеше, че Уекслър ще поиска да спи с нея, но нямаше представа кога. Той изчака около два месеца, достатъчно време, за да свикне с парите и апартамента. За да свикне дотолкова, че да не иска да ги загуби.
Щом затвореха „Звездна светлина“, Уекслър я откарваше вкъщи. Една нощ, когато Ранди спря мерцедеса пред блока й, Уекслър просто каза:
— Време е да се чукаме.
И се качи заедно с нея в асансьора. Когато стигнаха в апартамента й, рече:
— Заведи ме в спалнята си.
А когато влязоха в спалнята, допълни:
— Моля те, съблечи ми дрехите и внимателно ги сгъни.
После остана изправен, докато тя го събличаше, така че Сюзън трябваше да застане на колене, за да свали бельото и чорапите му. Когато лицето й беше срещу пениса му, Уекслър рече:
— Виж го. Колко мъже с толкова голям хуй си виждала?
Сюзън го погледна и разбра какво иска да чуе.
— Не много, Робърт. Ужасно е голям. Ужасно голям и чудесен. Имаш много хубаво тяло. — Тя беше доволна, че Уекслър наистина има доста голяма пишка и че е в превъзходна за възрастта си форма. Така думите й не звучаха толкова смешно.
— Докосни го. Милвай го, докато се втвърди.
Сюзън отново се подчини. За нея бе очевидно, че по същия начин, по който създаваше сексуалната атмосфера в „Звездна светлина“, той искаше да използва секса, за да я подчини.
— В джоба на панталоните ми има презерватив, вземи го и ме заведи в банята си.
Тя намери презерватива и заведе Уекслър в банята.
— Пусни водата.
Помещението започна да се изпълва с пара от горещата вода.
— Сега бавно си свали дрехите.
Сюзън искаше да накара Уекслър да проследи всяко нейно движение. Събу си обувките, свали ципа на полата си и я остави да се свлече на пода. Носеше чорапогащник над дантелените си гащички. Сюзън се обърна и остави Уекслър да гледа пълното й, закръглено дупе, докато се навеждаше и плъзгаше чорапогащника надолу по дългите си крака.
После се обърна и видя, че я гледа с истинско снизхождение. Изведнъж се притесни. Сети се за бенката на лявото си бедро, за белега на коляното, за мъничките стрии отстрани на едрите си гърди. Помъчи се да си спомни кога за последен път е депилирала краката и пубиса си.
Знаеше, че му доставя удоволствие да гледа гърдите й и затова остави свалянето на сутиена си за накрая. Преди да го разкопчае, тя се наведе напред и остави Уекслър да гледа.
Сюзън винаги се беше гордяла с тялото си. Кожата й бе бяла като алабастър, с естествен блясък. Но начинът, по който Уекслър я гледаше, без да каже и дума, я караше да се чувства малко мръсна.