Когато остана гола, той й каза да вдигне капака на тоалетната чиния и да седне.
— Разтвори си краката.
Тя се подчини.
— По-широко.
Тя се поколеба и Уекслър повтори малко по-рязко:
— По-широко.
Сюзън предизвикателно разтвори крака колкото можеше по-широко. Уекслър застана между коленете й и рече:
— Сега искам да ме смучеш. Смучи ме хубавичко и в същото време ме милвай по задника.
Сюзън лапна члена на Уекслър и се опита да го накара да се загърчи от удоволствие. На него му беше приятно, но не й позволи да го накара да се изпразни. Той се освободи от устата й и й каза:
— Сложи ми презерватива с уста и после го навлажни с език.
Тя изпълни нареждането и Уекслър рече:
— Изправи се, обърни се и се наведи над мивката, така че зърната ти да се докосват до нея.
Сюзън се подчини.
— Сега си сложи единия крак върху тоалетната.
Когато тя застана в исканата поза, Уекслър бавно и внимателно влезе в нея изотзад. Обърната с гръб към него в пълната с пара баня, Сюзън можеше да си представи, че Уекслър е всеки друг, така че тя се отпусна и се отдаде на удоволствието. Той увеличи скоростта и дълбочината на тласъците си. Тя искаше Уекслър да свърши бързо и затова започна да се извива и да притиска дупето си към него, като се мъчеше да стисне члена му във вагината си. После тихо запъшка, но той не издаваше нито звук. Сюзън разбра, че му трябва още малко, затова застена и влезе в синхрон с движенията му. Уекслър хвана хълбоците й и я притисна към себе си.
— Хвани ми тестисите, когато ми дойде — дрезгаво каза той.
Сюзън протегна ръка между краката си и го хвана, докато мъжът се изпразваше.
Зарадва се, когато той свърши. Искаше да сложи край на този деспотичен секс, но Уекслър поиска от нея още много неща. Трябваше да му свали презерватива. Да го заведе под душа и да го измие. После да го върне обратно в спалнята, където да го облече.
Следващите актове си приличаха. Никога не я накара да правят секс на леглото. Винаги я вкарваше в банята. И винаги намираше начин съвсем мъничко да я унижи. Не толкова, че тя да му откаже, защото Уекслър знаеше, че бунтът тлее в душата й, но достатъчно, че да я доведе до самата граница, без да я прекрачи.
Последното, което й каза, беше да му изпере бельото и чорапите, така че следващия път да не му се налага да се прибира вкъщи с мръсно бельо.
17.
Когато Девлин излезе от ресторанта на гърка, беше 01:15 ч. Прекалено рано, за да започне търсенето из среднощните клубове и прекалено късно, за да се опита да поспи преди това.
Беше на Кълъмбъс и Осемдесет и първа улица. Нощта изведнъж му се стори малко по-свежа и по-студена. Бе изтекло достатъчно време и бетонът се беше освободил от част от дневната жега. Девлин се насочи към центъра на града. Трябваше да се разходи. Да раздвижи схванатите си мускули и да проясни главата си.
Въпреки че беше късно, по улиците имаше много хора. Размина се с мъж на петдесетина години, който разхождаше малък пудел. Срещу него се зададоха трима двайсетинагодишни младежи. Бяха облечени небрежно — джинси, къси панталонки, поло, тениски. Единият носеше на главата си военно кепе с килната надясно козирка. Другият държеше отворена бутилка бира. Високите им гласове сепнаха Девлин.
Той продължи да върви и ускори крачка, за да раздвижи мускулите си. Остави мислите си да се зареят назад към последните три дни. Беше погребал баща си и едва не загуби брат си. И всичко се бе случило ужасно бързо. В продължение на години почти не беше поддържал контакт със семейството си, после изведнъж се беше върнал при него. Ако загубеше брат си, всичко щеше да свърши. Мерилин и децата вече нямаше да имат никаква връзка с него. И вече знаеше, че брат му никога няма да е същият. Можеше да остане осакатен за цял живот. Най-малкото щяха да му останат белези и рани. И Джордж в някаква степен щеше да мрази брат си затова, че онази нощ го е оставил сам.
Девлин спря при един уличен телефон и вдигна слушалката, за да набере номера на интензивното отделение в болницата „Грамърси“, но вместо обичайния сигнал чу механично прещракване.
Той върна слушалката на мястото й и се огледа за друг телефон. Видя три на стената на следващата сграда. Внезапно срещу него излезе чернокож мъж в окъсани кафяви панталони, бос, с мръсна тениска и протегна картонена чашка за кафе.
Девлин все още държеше в ръка монетата от двайсет и пет цента, която беше извадил за телефона, и я пусна в смачканата чаша. Тя не се удари в други монети.