Не можеш да се разхождаш по нюйоркските улици и да не те спрат, за да ти искат пари. Някои от просяците бяха наркомани, други пияници, трети просто бяха бездомни и отчаяни. Нещо фатално се беше объркало, помисли си Девлин, но като че ли всички просто се примиряваха. Как ли бе станало? Възможно ли беше чак толкова много хора да грабят пари, вещи и имоти за себе си, а хиляди други да се окажат на улицата, за да им направят път? Толкова силна ли бе алчността? Наистина ли хората смятаха, че това ще остане безнаказано?
И после си помисли, че някой е решил, че безнаказано може да пребие брат му почти до смърт.
Той стигна до трите телефона. Първият даваше свободно, но в отвора за монетата беше натикана пластинка. Вторият работеше и Девлин най-после успя да набере номера. Разбитите телефони, бездомниците и мислите за жестокостта бяха достатъчни, за да разбудят отново гнева му. Не можеше да се овладее. Гневът просто не искаше да го остави на мира.
Свърза се с дежурната сестра в интензивното отделение и по гласа й се опита да си представи как изглежда. Старшата сестра, с която бе разговарял при първото си посещение, беше дребна, руса и прегърбена. Тогава не разбра дали е прегърбена, защото не харесва фигурата си, или от умората, или просто защото бремето на фаталните болести я е износвало ден след ден.
Сестрата го остави да чака около минута. Когато се върна на телефона, тя каза:
— Състоянието на господин Девлин е стабилно. Днес следобед реакциите му изглеждаха по-активни. Има слаба треска. Възможно е да е от операцията или от интравенозното вливане. В момента го подлагаме на лечение с антибиотик. Дробовете му са чисти. Мозъчният оток продължава да спада.
— Още ли е на изкуствено дишане?
— Да, но мисля, че утре докторът ще започне да го отбива.
— Какво означава това?
— Че постепенно ще отслабва действието на апарата и накрая, когато вече диша сам, съвсем ще го изключи.
Интонацията и скоростта, с която говореше, подсказаха на Девлин, че жената няма никакво желание да отговаря на повече въпроси.
— Само още нещо.
Последва лаконично:
— Да?
— Когато го изключат от респиратора, ще извадят ли онази тръба от устата му?
— Не. Поне за известно време. Трябва да е интубиран, докато се уверим, че вече не се нуждае от обдишване. Освен това, ако дробовете му се претоварят, така ще му е по-лесно да диша.
— Благодаря ви.
— Дочуване.
Изглежда за нея беше важно да затвори първа.
Девлин си помисли дали да не телефонира на Мерилин, но знаеше, че е прекалено късно. После реши да позвъни в офиса на „Пасифик Рим“ в Лос Анджелис и да свърши с тази работа. Набра кода и номера, а когато чу сигнала, набра и номера на кредитната си карта.
Знаеше, че от централата ще му отговорят веднага, тъй като в Ел Ей минаваше единайсет.
— „Пасифик Рим“ — разнесе се женски глас.
— Обажда се Джак Девлин. Имам съобщение за господин Чоу.
— Да.
— Предайте му, че съм се забавил в Ню Йорк. Брат ми пострада и е в болница. Ще използвам служебния апартамент още известно време. Утре отново ще телефонирам.
— Ще му предадем съобщението.
Девлин благодари, затвори слушалката и продължи да се разхожда с ускорена крачка.
През деня щеше да събира информация за среднощните клубове — щеше да използва Зитър, Дейвид Фридман, а може би дори и „Пасифик Рим“. Засега щеше да провери данните, дадени му от Питър Папас.
Тогава се сети. Той спря и рязко пъхна ръка под лявата си мишница. Трябваше да се избави от оръжието си. В тези клубове щяха да го претърсват. Нямаше начин да проникне вътре с 45-милиметровия си пистолет.
Можеше да вземе такси и да се върне в апартамента на „Пасифик Рим“ в Сохо, за да остави пистолета, да вземе душ, да се преоблече и да хапне нещо. Но вместо това спря до друг телефон, набра „Справки“ и получи номера на Д. Оустън на Шейсет и трета улица.
Набра номера и изчака три поредни позвънявания. Запита се как ли щеше да й се отрази телефонен звън по това време.
Нямаше „ало“. Тя попита:
— Кой е?
— Извинявай, Дарил. Аз съм, Джак. Трябва да дойда при теб.
Последва кратко мълчание.
— Защо?
— Трябва да оставя накъде пистолета си.
— Какво? Опитваш се да си правиш майтап в два през нощта?