Девлин първи попита:
— Отворили ли сте вече?
Портиерът се наведе навън, огледа се наляво и надясно и каза:
— Кой си ти?
— Барман. За това място ми каза човекът, с когото работя.
Дребният продължи да се оглежда настрани и попита:
— Значи си барман. И в кой бар? Как се казва приятелят ти?
— Работя всеки понеделник, сряда и петък в „При Дойл“. В събота в „Гринич вилидж“. Какъв е проблемът?
Човекът го погледна и рече:
— Няма проблем. Няма проблем. Влизай. Влизай.
Девлин се озова в основата на стълбище, което водеше право нагоре към друга врата. Понечи да се качи, но портиерът леко го хвана за рамото.
— Чакай малко. Аз стоя горе. Първо ще пратя другия, дето е долу.
Човекът с вълнената шапка се качи по стълбището, като взимаше по две стъпала наведнъж, и изчезна в клуба. След малко горе се появи млад мъж, толкова едър, че му се наложи да се наведе, за да излезе през вратата. Лицето му беше намусено и кестенявата му коса падаше на кичури върху раменете му. Носеше униформено военно яке, сини джинси и ботуши. Той отметна косата от челото си и заслиза надолу по стълбите. Изпълваше пространството около себе си.
— Хей — рече младежът. Девлин отстъпи назад, за да му направи място във фоайето. — Не мърдай сега.
Гласът на здравеняка звучеше така, сякаш някой беше поработил над гласните му струни с шкурка. Девлин можеше да се обзаложи, че това се дължи на удар в трахеята му.
Той разтвори спортното си ленено сако, докато гигантът го отупваше с ръце от горе до долу.
Човекът се усмихна късо и рече:
— Чист си, а?
— Да — отвърна Девлин, — само съм малко потен. Гореща нощ.
Младежът започна точно под мишниците му и прокара ръце по тялото и краката му. Изправи се, сложи огромната си длан на гърдите му, после отстрани и отзад.
Знаеше точно какво прави. Бавно проверяваше онова, което усещаше под ръцете си.
— Входът е десет кинта — каза той.
Девлин извади десетачка и портиерът измъкна от военното си яке кочан с билети. Подаде му един и рече:
— Дай билета на човека горе.
Девлин се заизкачва по стълбите, а здравенякът остана долу в очакване на следващия звънец.
Мъжът с вълнената шапка се усмихна, взе билета на Девлин и му даде знак да влезе в клуба. Заведението приличаше на стар бар, украсен за някакво тържество преди около две години и оставен така. От тавана висяха мръсни ленти и зацапаното огледало зад бара срещу вратата беше обточено с лампички.
Отляво на Девлин помещението продължаваше около шест метра и после имаше чупка, дълга още три. Точно зад ъгъла се виждаше стълбище, водещо към втори етаж. В дъното на Г-образната стая бяха електронните игрални автомати и голямото колело със зарове, описани от Питър Папас.
В клуба имаше само дванайсетина души. Очевидно три и половина през нощта беше прекалено ранен час за посетителите на това място.
Девлин седна на бара. Барманът изглеждаше трийсетинагодишен. Гъстата му черна коса бе фризирана. Носеше черни панталони и черна риза, която приличаше на копринена. Девлин се приближи до него и той веднага попита:
— Какво да ви сервирам?
Акцентът му звучеше почти също толкова ирландски, колкото и на Брайън в „О’Калахън“. Девлин беше сигурен, че портиерът с вълнената шапка също е ирландец.
— „Джеймсън“ с вода.
Барманът, без да гледа се пресегна към бутилката, напълни пластмасова чашка с лед и я допълни с уиски и вода. Девлин остави върху бара двайсетачка и получи петнайсет долара ресто.
Огледа клуба в огледалото, срещу което седеше. Таванът бе нисък, мебелировката — неподходяща и евтина. Осветлението беше слабо. Прекалено слабо, за да различи повече подробности.
От висящите по стените тонколони се носеше силна музика. Бе странно място. Нещо повече от бар, но по-малко от… От какво? От клуб? Или от казино? Странен хибрид, създаден, за да има къде да ходят хората след затварянето на законните барове.
Чувстваше се така, сякаш е на парти, което още не е започнало. В атмосферата се усещаше някаква невидима, но настойчива енергия, като че ли хората тук очакваха нещо.
През два стола вляво от Девлин седеше привлекателна жена. Имаше дълга тъмна коса, отметната назад. Въпреки горещината навън, носеше дълъг шлифер. Пушеше и бъбреше с бармана.