Две чернокожи жени сновяха из бара. Девлин не беше сигурен дали предлагат напитки, секс или нещо друго. Отпи от чашата си и се загледа в бармана, който се насочи към дамската тоалетна до входа на заведението.
Тъмнокосата слезе от стола си и го последва, стиснала в ръка голяма черна дамска чанта. Жената беше по-пълна, отколкото предполагаше лицето й.
Тя влезе в дамската тоалетна. След няколко минути оттам се появи барманът. Носеше малка кафява книжна торбичка, която приличаше на пакет с храна за обяд. Той стегнато я нави отгоре и я пъхна на една от лавиците зад бара. Минута по-късно излезе и жената, седна на мястото си и зачака следващата част от сделката.
Девлин се изправи, взе чашата си и започна да обикаля из заведението. Никой не играеше на автоматите и на голямото колело. Приближи се до стълбището, което водеше нагоре. Качи се на втория етаж и влезе в голямо помещение с пръснати кушетки, столове и няколко маси. Вдясно се виждаше малка странична стая. На кушетката в нея някой или лежеше в безсъзнание, или спеше.
В голямото помещение също се разменяха пари и малки пакетчета. Негър с дълго, черно кожено палто осъществяваше сделка с русокос тип, който приличаше на рокер — тениска, татуировки, джинси и дълга коса. Девлин не беше видял нещото за смъркане или пушене, което се продаваше, но очевидно в клуба можеха да се намерят наркотици.
Той се насочи към дъното на стаята и седна на една от кушетките. Остави чашата си върху масата и се помъчи да се слее със сенките. Звънецът на долния етаж звънеше по-често и шумът и музиката като че ли се усилваха.
Преди да бяха изтекли десет минути, чернокожият пласьор се приближи и седна на кушетката до Девлин.
— Как си бе, човече?
— Добре.
— Добре, а? Гот. Ти май търсиш нещо — имам кока, имам цигарки, всичко. К’во искаш?
Девлин протегна ръка и отпи от ирландското си уиски.
— Търся един човек, с когото трябваше да се срещнем тук. Едър човек.
— Тук идват много едри типове бе, човече. Шибани италиански жребци, тъкмо като за конкурс „Мистър Кинг Конг“.
— Не, този е ирландец. Но е облечен нормално. В делови костюм. Обикновен човек. Не мога да си спомня сега ли трябваше да се срещнем или снощи. Редовно ли идваш тук?
— Да. Постоянно, човече. По туй време. Трябва ли ти дрога, можеш ме намери тук почти всяка нощ.
— Не си ли видял сега или предишните нощи някой, който прилича на онзи, когото описах?
— Не. Не зная. Майната му. Да не съм от службата по надзора? Искаш ли кока? К’во искаш?
— Не тази нощ. Благодаря. — Девлин се изправи.
— Ако си смръкнеш малко, ще си готов за цяло денонощие.
— Някой друг път.
Девлин слезе по стълбите и преди да се върне на бара, довърши уискито си. Поръча си ново и седна.
До него се намести едно от чернокожите момичета, които обикаляха из бара. Носеше черна пола и тясна блуза, която сплескваше гърдите й и показваше очертанията на зърната й. Имаше тъмносивкава кожа. Девлин си спомни как едно чернокожо ченге веднъж му каза, че негрите наркомани се отличават по мътно пепеливия оттенък на кожата си.
Момичето беше почти хубаво, почти секси. Девлин реши, че към четири часа това „почти“ ще е достатъчно за много мъже.
Тя му се усмихна.
— Ще ми вземеш ли нещо за пиене?
— Какво пиеш?
— „Севън енд севън“.
Той повика бармана.
— „Севън енд севън“.
Барманът очевидно бе наясно с поръчката.
— Сам ли си? — попита момичето.
— Да.
— Искаш ли да си занесем чашите горе? Да се настаним по-удобно.
— Първо искам да те питам нещо — отвърна Девлин.
— Какво?
— Беше ли тук преди две нощи?
— Да.
— Виждала ли си един едър тип в делови костюм, с тъмна коса, здравеняк, около метър деветдесет и пет?
— Бял ли?
— Да.
— Не, не съм виждала толкова едър бял мъж в делови костюм. Бях тук до към шест сутринта. Не си го спомням. — Напитките им пристигнаха. Момичето се наведе по-близо към Девлин, постави длан на бедрото му и каза: — Хайде, ти си достатъчно едър за мен. Горе ще те накарам да се почувстваш наистина удобно.
— Колко взимаш?
— Това вторият ти въпрос ли е?
— Да.
— Четирийсет долара. Хубаво ще те помачкам и ще ти духам. Ще те накарам бързо да се изпразниш.
Девлин бръкна в джоба си и измъкна двайсетачка.