Зитър се намести от другата страна на бюрото и ирландецът изскърца на своя стол.
— Ами, Патрик, както сам можеш да си представиш, щом се изтърсвам тук в десет часа вечерта, значи имам проблем.
— И какъв е той?
— Един от клиентите ми си е навлякъл неприятности с ченге на име Донован. Работи в деветнайсети участък.
— Какви неприятности?
— Преди три дни жестоко пребиха роднина на моя клиент. Успяхме да открием двама от хората, които са били с него по това време. Двама ирландци, които се представят под имената Шон и Уилям Маккой. Тези двамата очевидно имат някаква далавера в комбина с различни бармани.
— Каква далавера?
— Барманът набелязва някой заможен клиент, който пие прекалено много, и им го показва. Те отиват при него и го примамват да играят на стрелички. Накрая го обират, като или направо му взимат парите, или го бият на стрелички.
— Какво общо има полицаят Донован?
— Не сме сигурни. Тъкмо затова съм тук. Клиентът ми откри тези двама мошеници в един ирландски бар. Спречкаха се. Един от двамата отиде до тоалетната и повика ченгетата. Появи се Донован.
— И твоят клиент им се е изпречил?
— Той е такъв човек.
— А ти къде беше?
— Присъствах там.
— Та казваш, че дошли ченгетата, и какво стана после?
— Онзи полицай не дойде, за да види какво става. Дойде, за да измъкне братята Маккой от затруднението. Не зададе никакви въпроси. Не арестува никого. Не се опита да задържи клиента ми, въпреки че той ужасно го обиди.
— Какъв е този твой клиент?
— Човек, разтревожен от онова, което се е случило с брат му.
— Разбирам. Значи смяташ, че между двамата братя и полицаите може да има някаква сделка?
— Да.
— Какво знаеш за онези Маккой?
— Почти нищо, но изглеждаха доста по-ръбати, отколкото си мислех, преди да ги видя.
— Какво искаш да кажеш?
— Все още умееш да задаваш въпроси, а, Патрик?
Кели се поизпъна и се усмихна.
— Предполагам, че е така. Нищо не може да заличи всички онези години на изтощителна работа, нали?
— Навярно си прав.
— Какви са те според теб?
— Онези Маккой ли?
— Да — отвърна Кели.
— Кой знае? Бих могъл да направя някои предположения, но каква полза?
— Хм. Но знаеш, че са мошеници?
— Да. В това поне се убедихме.
— Е, няма да е за първи път ченгета да са забъркани с престъпници. Надявам се онзи Донован да не е някой от нашите.
— Можеш ли да разбереш?
Внезапно Кели замълча и погледна Зитър право в очите.
— Знаеш ли, едно време всяко ченге беше „един от нашите“. Вече не е така, нали, Сам?
— От много, много време насам.
— Още от времето на онази ужасна комисия на Нап. Сега всеки е сам за себе си. Вече няма закон за мълчание. Вече няма лоялност.
— Прав си.
— Е, тъкмо за това се борят старци като мен и „Синовете“.
— Точно така.
— За да запазим живи старите ценности, Сам, поне докато не си отидем.
— Такъв е планът, нали?
— Защо? Мислиш ли, че нещата някога отново ще станат като преди? Когато полицаите се гордееха с работата си? Когато полицаите пращаха външния свят на майната му, ако се опиташе да ни повали? Няма начин, Сам. С онези дни е свършено. Нали виждаш кой командва парада сега? Журналистчета. Минали величия. Жени. Проклетият шеф на управлението дори не е полицай, Сам. Единственото, което можем да направим, е да пазим няколко съседни района и собствените си момчета, и да оставим всичко друго да върви по дяволите.
— Такова ли е положението?
— Страхувам се, че е такова, приятел. Не ми е приятно да го кажа, но е така. Както и да е, ще се заема с онази работа с полицай Донован. Познавам някои добри момчета от неговия участък. Ще го проверим. Знаеш ли кой е бил партньорът му?
— Не. Още не съм душил наоколо. Зная само, че ченгето е ирландец и това ме накара да се сетя за теб. Просто реших, че може би имаш начин да провериш нещата.
— Нито дума повече. Ще направя каквото мога.
— Благодаря ти.
— Няма нищо. Някой ден и аз ще се пенсионирам — тогава ти ще ми помогнеш.
— Още колко време ти остава?
— Ами, преди малко повече от три години станаха две десетилетия, откакто работя в полицията, но все още трябва да издържам двете си хлапета в колежа. Единият е в Бъркли, а другият в Американския университет. Още не мога да си позволя да я карам на половин пенсия.