— Къде работиш сега?
— Вече не съм в централата, а в манхатънската полиция.
— И с какво се занимаваш?
— С дреболии. Административна работа. Контролирам няколко екипа специални детективи. Такива неща.
— Добре, стига да си здрав. Това е най-важното.
— Здраве — каза Кели, — това е главното, да.
Зитър се изправи. Кели остана седнал.
— Ще си тръгвам вече — каза детективът.
Ирландецът стана от стола си и го изпрати до вратата. Отново се ръкуваха и Зитър не успя да сподави неспокойното чувство, което го глождеше. Знаеше, че Кели ще открие нещо за него. И имаше усещането, че ще е нещо неочаквано.
21.
Девлин се беше сблъсквал с най-различни видове наранявания, но никога не бе виждал човек, получил удар точно пред очите му.
Когато се приближи до леглото на брат си, той очакваше да забележи някакво подобрение, но състоянието на Джордж се беше влошило. Кожата му изглеждаше съвсем бледа. Беше болнаво сивкава. Бяха се опитали да го обръснат, но не бяха успели да стигнат до мястото около респираторната тръба, която излизаше от левия ъгъл на устата му. Сега там стърчаха грозни къси косъмчета.
Но въпросът не бе само в бледността и лошото бръснене. Брат му се смаляваше. Вече от три дни го хранеха единствено с течности. Трябва да беше загубил поне десетина-петнайсет килограма. Мускулите му се отпускаха. Беше го напуснал прекалено много „живот“. И тогава се случи. Започна с дрезгаво задавяне. Очите на Джордж широко се отвориха и разкриха мъртъв, сепнат поглед. После тялото му се изви и веднага се стовари обратно на леглото. Появи се леко треперене. Дясната страна на лицето му бавно се отпусна и цялата дясна половина на тялото му сякаш изпусна въздуха си като надуваема топка.
Девлин извика сестрата. От сестринската стая дотича дребна филипинка. Девлин се отстрани, за да й направи път. Тя повдигна клепача му и премери пулса. После бързо провери скоростта на респиратора и интравенозните системи, обърна се и бързо се насочи обратно към сестринската стая.
— Ще повикам доктора — каза тя, когато минаваше покрай Девлин.
Той погледна към брат си и промълви:
— О, по дяволите, хайде, Джордж. Недей да правиш това. Недей да правиш това.
Всичко свърши невероятно бързо. След няколко секунди Джордж сякаш беше изчезнал наполовина.
Появи се млад лекар.
— Моля, почакайте навън — каза той.
Девлин се обърна и бавно излезе в чакалнята на интензивното отделение. Лекарят дойде при него петнайсет минути по-късно. Беше на около двайсет и пет години. Носеше бяло сако и изглеждаше така, сякаш не е спал от седмици. Девлин се изправи и го посрещна, но преди да успее да го попита каквото и да е, младият доктор вдигна ръка и заговори:
— Вижте, съжалявам. Тази седмица съм дежурен аз и е направо ужасно. През последните шейсет часа съм спал само около десет. Нямам сили за лекарски увъртания.
— Забравете увъртанията. Просто ми кажете какво стана.
Лекарят замълча и за първи път внимателно го погледна, после бързо започна да говори:
— Добре, брат ви получи удар. Често се случва при пациенти в неговото състояние. Може да е нещо преходно. Случаен исхемичен удар. А може и да е нещо по-сериозно.
— Но не можете ли да определите веднага?
— Не, не мога. Ако настоявате, ще ви кажа, че е сериозно. Доколкото видях, по-голямата част от дясната му страна е парализирана. Възможно е да се възстанови от само себе си. Съсирекът навярно е малък, останал от операцията или от травмата и заседнал някъде в мозъка му. Може да се разпръсне, може и да се освободи. Често се случва в такива случаи.
— Кажете ми каква е най-добрата и най-лошата възможност.
— В най-добрия случай парализата ще премине. В най-лошия няма. Що за въпрос е това?
— Не зная! — извика Девлин. — Какво, по дяволите, става с брат ми?
— Вижте, успокойте се. В момента не може да се каже нищо. След седмица ще е хиляда пъти по-добре. Упоен е с хепарин, за да поддържаме кръвта му рядка, така че да не се случват подобни неща. Когато лекарят му разбере какво е станало, може да коригира дозата. Не можем да направим нищо повече.
— Добре, добре. Не исках да бъда груб. Просто не мога… не зная. Благодаря ви, докторе. — Девлин се обърна и излезе навън, като свиваше и разпускаше юмруци от гняв.