Музиката беше толкова силна, че можеше да почувства вибрациите в гърдите си. По-скоро усещаше, отколкото виждаше потящата се танцуваща тълпа пред себе си.
После чу, че вратата се затваря зад гърба му и се обърна. Плешивият се насочваше към него, като заобиколи Рики и дребното момиче. Девлин измъкна дървената бойна палка от джоба на гърдите си. Незабавно разбра, че грамадният негър идва за него.
Едрата жена се отдръпна веднага щом портиерът се приближи.
Здравенякът застана точно пред Девлин и доближи лицето си на сантиметри от неговото. После втренчено се вгледа в него през тъмните си очила. Девлин не отстъпи назад. Бяха еднакви на ръст, но той прецени, че негърът е по-тежък поне с петнайсетина килограма. Освен това смяташе, че тъмните очила са му попречили да види как плъзва бойната палка в дланта си.
Портиерът приближи лицето си още повече и Девлин усети, че адреналинът започва да пулсира във вените му.
— Много си хитър, а, бяло момче? — тихо му каза чернокожият.
— Имаш предвид това, че се закачих за тези хора ли? — спокойно отвърна Девлин.
— Да. Точно това имам предвид. Да не си мислиш, че не те видях как висиш оттатък улицата? А?
— Бях сигурен, че няма да ме пуснеш сам.
— И си познал, момченце.
Девлин отвори сакото си и рече:
— Не съм тук, за да предизвиквам неприятности. Един мой приятел ми каза за бара. Просто исках да го видя.
— Първо дай да те видим ние.
Портиерът започна да го обискира с дланите си, които бяха достатъчно големи, че да покрият цели части от тялото му. На Девлин му се искаше сърцето му да не бие толкова силно под прилива на адреналина. Когато го опипа под мишниците, негърът се ухили и рече:
— Малко се потим тази вечер, а, момченце?
Девлин светкавично си представи удоволствието от това да разцепи лъскавото му плешиво теме с един замах на здравата дървена палка. Дали този човек се беше опитал да унижи и брат му? Дали пияният му брат не се бе ядосал и не го беше отблъснал. Брат му бе по-висок и по-едър от плешивия, но онази нощ беше пиян, пък и Джордж определено не бе бияч. Не би имал големи шансове срещу този тук, подпомаган от още две подобни горили. Дали брат му беше влязъл в тази черна дупка и вътре не го бяха пребили дотолкова, че мозъкът му да се подуе в черепа?
Може би се дължеше на животински инстинкт, но изведнъж портиерът престана да го претърсва за оръжие и полицейска значка, отстъпи назад и се ухили.
— Готов си, здравеняко. Само ме запомни следващия път. Кажи ми „здрасти“ или питай за Големия Лош Еди и ще влезеш. Може да не останеш дълго, но ще влезеш.
— Добре, приятел — отвърна Девлин и бавно издиша. Гневът му започна да се разпръсква.
Рики мина покрай него и поведе двете жени пред себе си. Те изчезнаха в навалицата от отсрещната страна. Изглежда никой от тях не искаше да има нещо общо с Девлин, ако портиерите имаха намерение да му стъжнят живота.
Той ги последва в бара, но ги остави да се отдалечат. Пред себе си видя просторно квадратно пространство, приблизително петнайсет на петнайсет метра. Помещението представляваше обикновен склад с голи тухлени стени, по които минаваха тръбопроводи и електрически кабели.
В средата на откритото пространство имаше два реда квадратни циментови колони на около четири и половина метра една от друга.
По тях бяха закачени големи рефлекторни лампи, а по тавана се виждаха други тръби. Над ярките кръгове светлина беше тъмно, но Девлин прецени, че таванът е висок поне три и половина метра.
Под звуците на настойчивия рап танцуваха стотина души.
В отсрещната част на помещението върху малък подиум стоеше диджей, който пускаше записи, танцуваше, пееше в микрофона и забавляваше тълпата. Музиката беше толкова силна, че Девлин усещаше болки в ушите. Блъскаше се в него като удари с юмрук. Не му харесваше.
До стената отдясно видя дълъг бар. Покрай него имаше страхотна навалица, но Девлин искаше да пийне нещо, преди да напусне това ужасно място, където вече знаеше, че брат му и двамата ирландци изобщо не биха успели да влязат.
Приближи се до края на бара. Барманът бързо го забеляза и също толкова бързо престана да му обръща внимание. Девлин се огледа за други бели и видя няколко жени на дансинга, но нито един мъж.
Докато чакаше възможност да привлече вниманието на бармана, той усети, че някой го дърпа за лявата ръка. Обърна се и видя високото чернокожо момиче, с което бе влязъл.