— Допий си чашата, мили.
Момичето спря ръката си на рамото му и се намести обратно достатъчно надалеч, за да може да пресуши остатъка от уискито си. Когато вдигна глава да преглътне, едрите й гърди опънаха тясната рокля. Имаше големи зърна, които бяха силно набъбнали.
Девлин допи чашата си точно преди тя да залепи устните си върху неговите. Още преди той да разбере, негърката пъхна кубче лед в устата му и преди да успее да го преглътне, разкопча панталоните му. Ловко измъкна еректиралия му член. След миг Девлин усети, че пенисът му потъва в меката влага на устата й, все още студена от леда.
Скоро му се прииска да не й бе позволявал да го прави. Ластикът на гащетата му неприятно притискаше основата на члена му, жената облягаше половината от значителната си тежест върху хълбока му и той беше сигурен, че някой наблюдава спектакъла, въпреки че на мецанина бе почти съвсем тъмно.
„Но за бога — помисли си Девлин, — устата и езикът на тази жена са вълшебни.“
Преди смесицата от удоволствие и болка да стане нетърпима, той изпъшка:
— Марлен, не тук. Хайде. Стига.
Тя бавно плъзна устни по щръкналия му пенис и го остави с влажна целувка.
— Разбира се, скъпи. Просто исках да видя дали всички вие, бели момчета, имате такива мънички курчета.
Момичето изчака, докато Девлин отново се скрие в панталоните си.
— Онази ти работа направо блести тук в тъмното, нали, мили?
— Тя просто е единственото бяло нещо в този бар.
Жената се изсмя.
— По дяволите, мили, няма от какво да се срамуваш.
Тя хвана ръката му, обви я около себе си и постави дланта му върху дясната си гърда. После внимателно намести показалеца му върху зърното си и бавно го задвижи около него.
— Знаеш ли, бялото ми момче, двамата с теб можем добре да се позабавляваме тази нощ.
— Не бих могъл да се справя с теб.
— Ами, разбира се, че можеш. Аз съм направо котенце. Но ти трябва да обикаляш из тези гадни среднощни барове.
— Знаеш ли други барове?
— Зная няколко в Харлем. Наистина диви места. Но не зная други в Манхатън.
— Ъ-хъ.
Тя плъзна ръката му дълбоко между гърдите си. Кожата й беше мека и хлъзгава от пот. Трябва да имаше четирийсетина градуса.
— Господи, ти направо ми размътваш мозъка.
— Все още ли искаш да се откажеш от тези големи цици, които ужасно копнеят за теб, а, мили?
Девлин освободи ръката си и седна изправен.
— Да! Ти ме убиваш. Трябва да се махам от тук.
Момичето се изправи и оправи роклята си.
— Е, струва ми се, че тази нощ няма да ми падне бяло месце.
— Съжалявам. Какво ще кажеш за някой друг път?
— Не обичам да правя планове, ангелче. Изпускаш ме, просто ме изпускаш. — Тя се обърна и се доближи на сантиметри от лицето му.
Девлин усети парфюма й, примесен с мирис на джин.
Негърката заговори толкова тихо, че едва я чуваше.
— Миличък, през остатъка от живота си ще трябва да си представяш какво е щяло да бъде, ако беше прекарал нощта с Марлен.
И после си тръгна. Висока, съблазнителна жена, бавно изчезваща в мрака.
Девлин бързо опипа джобовете си, просто за да се увери, че парите и ключовете му са все още на мястото си. После се засмя.
22.
Докато Девлин се мъчеше да се освободи от Марлен, потърсиха Уекслър по телефона. Той седеше на обичайното си място в края на бара и барманът му донесе слушалката.
— Уекслър.
— Тук е Маккой.
— Да?
— Обаждам се да ти съобщя, че малкото ни посещение от по-миналата нощ може да има последици.
— Освежи ми паметта.
— Нали си спомняш, че двамата с Уилям доведохме в бара нова плячка. Едър тип, много весел, докато не откри, че от портфейла му липсват повечето пари.
— Да, сега си спомням. Джо и Еди трябваше да го изпратят навън. Ще ми се да не цапате заведението ми с дребните си игрички.
— Трябваше ни място, където да заведем един господин. Не можехме да го закараме в някой от онези твои долнопробни дупки, нали?
— Какво искаш?
— Момчетата ти свършиха работата си прекалено ентусиазирано. Очевидно бая са го изпотрошили и сега брат му се опитва да открие кой го е направил.