— Брат му ли? Кой е брат му?
— Казва се Девлин. Не успях да науча много за него, но негово превъзходителство работи по въпроса. Който и да е Девлин, той имаше смелостта да ни открие, да напъха пистолета си в лицата ни и да ни разбие носовете, преди да се избавим от него.
— За какво говориш?
— Внимателно ме изслушай и после затварям. Ще го кажа само веднъж. Джо и Еди пребиха човека, когото доведохме в твоя бар. Неговият брат се опитва да открие кой го е направил. Освен това е наел и детектив да му помага. Вече знаеше, че сме завели брат му в среднощен клуб, но не му казахме, че е бил твоят.
— Какво общо има това с мен? — прекъсна го Уекслър.
— Изслушай ме и ще ти кажа. Били повика едно от ченгетата на Кели, Донован, който ни изведе от „О’Калахън“. Онзи луд Девлин едва не стигна и до Донован. Направо е побеснял. Във всеки случай детективът, когото е наел, познава Кели от едно време. Помолил го да му помогне да открие каква е връзката на ченгето с нас. Кели предупреди Донован, Донован предупреди нас, аз пък предупреждавам теб. Ако онзи шибан Девлин се появи в бара ти, най-добре да си подготвен. Разбираш ли? Това е.
— Мили боже. И какво очакваш да направя?
— Нищо не очаквам. Просто те предупреждавам.
— Е, как изглежда той?
— Едър е. Метър и деветдесет, може и повече. Тъмнокос. Здраво копеле и адски силно, казвам ти. Има малък белег на дясната си вежда и знае да се бие. Смята се за мъжко момче.
— Чудесно. Точно това ми трябва. Още мъжкарски боклуци.
— Най-добре да не го пускаш вътре.
— Най-добре е просто да изчезнете. Дочуване.
Уекслър беше ядосан. Тъпо, грозно и излишно. Чудеше се дали Джо и Еди вече не му носеха повече неприятности, отколкото полза. Той махна на бармана.
— Обади се долу на Бърнард и му кажи да дойде за малко.
Когато едрият портиер се появи, Уекслър му даде знак да седне до него на бара.
— Да, сър?
— През идващите дни, навярно даже тази нощ, в бара може да се опита да влезе един човек. Едър е, метър и деветдесет или повече, тъмнокос, с белег, който минава през дясната му вежда.
— Да, сър.
— Не го пускай лесно, но не му отказвай.
— Добре.
— А когато го качиш на асансьора, позвъни на Джо и Еди и им кажи, че идва.
— Чак след като се качи, така ли?
— Да. Не искам да те види, че телефонираш.
— С какво име искате да го наричам, за да разберат за кого говоря?
— Наричай го господин Смит.
— Господин Смит. Чудесно. Това ли е?
— Да. На слизане прати Джо и Еди тук.
Бени си тръгна и малко по-късно двете горили се приближиха до бара с обичайните си полубезумни усмивки. Като два тъпи булдога, които искат да ги галят.
Уекслър не им каза да седнат. Изпитваше желание да ги заудря по главите с тояга, но те навярно щяха да го възприемат като израз на нежност.
— Хубаво ме чуйте.
— Да, сър — отвърнаха в хор двамата.
— Тази нощ, утре или вдругиден, Бърнард ще ви позвъни отдолу и ще ви каже, че се качва господин Смит.
— Господин Смит — повтори хорът.
— Точно така. Господин Смит. Когато ви каже това, искам да съобщите на нас със Сюзън, че идва господин Смит, после искам и двамата да отидете в кухнята и да останете там, докато не дойда да ви взема.
— А ако има някакви проблеми, пак ли да стоим там? — попита Джо.
— Оставате там, докато не дойда за вас или не пратя някого.
— Какво ще правим с онзи тип? — попита Еди.
— Ще ви кажа. Но не искам да ви вижда, когато влезе. Връщайте се на работа.
— Да, сър.
Докато се отдалечаваха към фоайето на бара, Джо се обърна към Еди и имитира Уекслър.
— „Не искам да ви вижда, когато влезе.“ Майната му.
— Да — отвърна Джо, — майната му на този педераст.
Накрая Уекслър повика Сюзън. Гледаше я как се приближава към него. Носеше семпла тясна рокля, закопчана на кръста. Навярно хиляди жени носеха такива рокли. Но на тялото на Сюзън изглеждаше така, сякаш е ушита специално, за да подчертава женската фигура. Платът отпред се разделяше на две и подчертаваше едрите й гърди. Цепката отстрани обещаваше да е достатъчно широка, че да разкрие повече от дългите й, стройни крака.
Беше шест и петнайсет сутринта и Сюзън бе пила толкова много, че вървеше с овладяно олюляване. Фактът, че започва да затлъстява, че кожата на изящното й лице съвсем леко увисва и незабележимо подпухва ден след ден, че постепенно се отпуска, някак си я правеше още по-привлекателна за Уекслър.