Когато вратата се затвори, Бърни вдигна телефона зад подиума си и позвъни горе. Отговори му Джо и той рече:
— Господин Смит се качва. Не забравяй да съобщиш на господин Уекслър.
Джо и Еди незабавно се насочиха към края на бара, като мимоходом казаха на Сюзън да заеме мястото им отвън. Те докладваха на Уекслър и се скриха в кухнята. Когато Девлин се появи, Сюзън гледаше през шпионката. Тя бързо отвори вратата, за да може да го разгледа по-добре.
Беше едър, но не и дебел. Начинът, по който висяха дрехите му, й подсказваше, че е мускулест. Носеше скъпо облекло: коприна, фин памук, чудесни обувки. Лицето му също й хареса. Красив, но обрулен от времето и малко поочукан. Имаше сънливия вид на уморен пияница, което също й допадна.
Девлин наведе глава, усмихна се и я попита:
— Мога ли да вляза?
Сюзън си помисли, че маниерите му са много очарователни. Насили се да престане да го оглежда и отвърна:
— Да. Разбира се.
Тя държеше малък детектор за метал и това я караше да се чувства глупаво, но си свърши работата. Внимателно прокара апарата по цялото му тяло. Когато понечи да се наведе към краката му, алкохолът я накара да се хване за рамото му, за да не падне. Почувства се така, сякаш се е подпряла на яко дърво.
Девлин сподави желанието да я подхване. Изглеждаше прекалено красива и елегантна. Остана неподвижен, наслаждавайки се на тялото, което му се бе доверило. Съсредоточи се върху усещането от допира на дланта й върху рамото му. Докато го проверяваше с детектора, Девлин огледа пълното й сочно тяло и гърдите й, опънали леката лятна рокля.
— Обикновено с тази работа се занимава някой неприятен портиер, а не красива жена — каза той.
— Ами — отвърна Сюзън, докато бавно прокарваше палката на детектора нагоре между краката му, — ако искате, бих могла да ви намеря някой неприятен портиер.
— Не, благодаря.
Тя си представи как леко притиска апарата към чатала му. После се изправи и се овладя. Знаеше, че Уекслър спокойно можеше да стои зад нея и да я гледа. После прочисти гърлото си.
— Маса ли ще желаете, или предпочитате просто да седнете на бара?
— Маса, моля. — Изведнъж усети, че е гладен. — Сервирате ли храна?
— Само ордьоври, но са много добри. — Сюзън се обърна и го поведе в бара. — Елате с мен.
Девлин я последва през предното помещение. Минаха покрай игралните маси и влязоха в централната зала. Барът беше полупълен. Навсякъде имаше много движение. На масите за табла някой трябва да бе спечелил победна точка, защото се разнесоха викове и ръкопляскания. Усещаше се атмосферата на потайност и изоставеност, характерна и за другите среднощни барове, но този тук не беше за алкохолици, чернокожи хипита, пънкари или мафиоти. Този тук бе за хора с пари. Имаше много повече плюш и беше много по-комфортен от другите клубове, които бе обиколил. И красавица като Сюзън изглеждаше точно на мястото си.
Тя настани Девлин на масата му и каза:
— Ще пратя келнера да вземе поръчката ви. Какво да ви донеса за пиене?
— Шампанско. Много студено, ако е възможно.
— Разбира се.
Девлин се загледа в нея отзад. Уекслър я наблюдаваше отпред. Седеше на обичайното си място в края на бара. И двамата се наслаждаваха на съответната гледка, но погледът на Уекслър бързо се отмести към Девлин, а след няколко мига Девлин усети очите на Уекслър.
В момента, в който погледите им се срещнаха, Девлин разбра три неща: че мъжът, който го наблюдава, управлява заведението, че го е очаквал и че е подъл като плъх.
Той бързо прехвърли възможностите. За разлика от другите барове, в които бе ходил, тук Джордж би влязъл, без да се колебае. Дали ирландците се бяха сетили, че ще провери среднощните клубове? Да. Дали биха могли да предупредят човека, който седеше на бара? Да.
Уекслър се отказа от състезанието по гледане и се върна към отворения пред него бележник. Сюзън стоеше на бара и чакаше шампанското на Девлин. Барманът постави върху поднос бутилка „Мъм“ с чаша. Сюзън докосна шишето, за да се увери, че е студено, после се обърна и се насочи към масата на Девлин.
— Бих искал да ми кажете нещо за този бар — рече й той, докато тя отваряше малката бутилка.
— Какво искате да научите?
Той погледна пенливата течност в чашата и отвърна:
— Къде са портиерите?
Сюзън престана да пълни чашата и остави бутилката до нея. От въпроса му под лъжичката я полазиха ледени тръпки. Тя погледна към тайнствения „господин Смит“. Той определено не бе приятел на Уекслър. В продължение на няколко секунди тя не му отговори.