— Да го спрем ли? — попита Джо.
— Да — продължи Уекслър. — Заведете го някъде, където няма да ви пречат, и искам да направите три неща. Предайте му съобщение от мен — кажете му, че никой никога не идва в бара ми, за да ме заплашва. После му дайте урок по уважение. И накрая го накарайте да ви изпее всичко, което знае за заведението и за мен и разберете кой му е дал тази информация. Ясно ли е?
— Да, сър — отвърнаха и двамата.
— Можете да правите с него каквото искате, но без да го убивате. Искам да остане жив, за да се наслаждава на спомена за нетърпимата си арогантност.
Двете горили не казаха нито дума. Страхуваха се Уекслър да не промени заповедите си. Направо не можеха да повярват, че им дава такава свобода на действие. Шефът им излая „Тръгвайте!“ и те незабавно се подчиниха.
Джо се насочи към задното стълбище, а Еди бързо отиде в централната зала. Мина покрай бара и хвърли кратък поглед към Девлин, после излезе през предната врата. Девлин наблюдаваше заплашителния гигант с периферното си зрение, доволен, че е извадил плячката от скривалището й. После обаче се зачуди как, по дяволите, ще се справи с нея. Беше уморен и алкохолът забавяше реакциите му. А единственото му оръжие бе малката бойна палка.
Но това нямаше значение. Беше хванал следата. Бе открил точното място и поне някои от виновниците за състоянието на брат си. Сега просто трябваше да остане жив през следващите няколко минути.
Реши, че каквото ще става, ще става навън. Допи портокаловия си сок и содата, за да прочисти малко гадния вкус в устата си и се насочи към асансьора.
Мина покрай Сюзън, но не показа, че я е забелязал. Стори му се, че асансьорът се бави прекалено. Навярно чернокожият във фоайето го задържаше горе, докато човекът на Уекслър се приготви на улицата.
Когато излезе от асансьора, едрият портиер силно го удари в гърдите, за да го спре. За стотни от секундата Девлин изви дясното си рамо в ръката на Бърни, измъкна бойната палка от джоба на гърдите си и се обърна, за да забие края й в нежното място точно под носа на грамадния негър. Бърни яростно изрева, когато двата му предни зъба хлътнаха в устата му. Той вдигна две ръце към лицето си, за да се опита да сподави болката. При удара Девлин се бе обърнал странично към портиера, но бързо се завъртя с лице към него, блъсна с две ръце чернокожия в гърдите и го залепи за стената. Ударът му изкара въздуха и той се отпусна на стената. Девлин яростно го подкоси и Бърни тежко се стовари по задник. Главата му се килна напред и преди да успее да я вдигне, Девлин стисна долната му устна с дясната си ръка и с лявата силно блъсна главата му назад в стената.
— Значи помниш лица, а? — изръмжа той.
Бърни хвана китката му, за да го спре, така че Девлин не успя да откъсне устната му. Сълзи на болка блестяха в очите на чернокожия, който успя само да изсумти в отговор.
— Преди три нощи онази горила, която току-що си пуснал навън, е извел от бара един едър мъж. Така ли е?
Бърни кимна.
— Здравенякът, който излезе преди мен? Така ли?
Отново кимване.
— Ти помогна ли му да пребие човека? Защо го направи? Какво се случи?
Бърни поклати глава и се опита да вдигне нагоре два пръста. Девлин леко разхлаби хватката си, така че портиерът да е в състояние да говори, но това беше грешка. Болката и яростта превърнаха негъра в ужасен противник. Девлин се бе разкрачил над него, а той седеше, опрял гръб в стената и някак си успя да се приповдигне достатъчно, за да забие крак в слабините му. Девлин би трябвало да успее да блокира удара, но алкохолното опиянение го забави. Успя само донякъде да отслаби силата му. Бърни не уцели мястото между краката му, но попадна отстрани в дясното му коляно. Болката мигновено го порази и омаломощи. Коляното му се подви и той едва не се стовари на пода.
Гигантът му нанесе жесток удар отстрани в главата с дясната си ръка. Девлин полетя назад, но Бърни скъпо плати за това, защото противникът му все още стискаше устната му. Кожата в десния ъгъл на устата му се разкъса и отвори почти осемсантиметрова рана на бузата му.
Ударът повали Девлин, но Бърни изпитваше прекалено силна болка, за да се изправи на крака преди него. Девлин имаше точно толкова време, колкото да проясни главата си, преди негърът да успее да застане приклекнал и да се хвърли срещу него с намерение да го блъсне в стената до рецепцията.
Когато се метна срещу него, приличаше на огромен футболен защитник, но вместо да се опита да блокира нападението, Девлин отстъпи встрани, хвана Бърни за гърба на сакото и с всичка сила го тласна в същата посока, в която летеше.