Обединената мощ на тласъка на Девлин и на собствения устрем на нападателя тласна негъра в бюрото и стената със силата на автомобилна катастрофа. Той смаза лявата си ръка в опита си да смекчи удара, разби скулата си и строши три шийни прешлена, преди да се плъзне надолу по стената в безсъзнание.
Девлин отстъпи две крачки назад. Лявото му ухо кънтеше от удара на Бърни, дясното му коляно пулсираше от болка. Той го изпита и откри, че издържа на тежестта му и се движи нормално. Бойната палка все още беше в дясната му ръка. Пъхна я обратно в джоба и сви дланта си. Беше му трудно да я отваря и затваря, но нямаше никакви наранявания. Дълбоко си пое дъх и почувства, че на мястото на оттеглящия се адреналин го обзема пълно изтощение. Трябваше да мине покрай горилата, която беше видял да излиза, но изобщо не бе сигурен, че сега ще е в състояние да го направи.
Онзи сигурно го чакаше навън. За щастие не прекалено близо до входа, иначе вече щеше да му е налетял.
Девлин тръгна към вратата, но не излезе на улицата. Движението по Бродуей бързо се увеличаваше и скоро щеше да настъпи сутрешният час пик. Входът на сградата бе близо до ъгъла и когато спираха на червения светофар на кръстовището, колите се нареждаха пред нея. По това време имаше много таксита.
Девлин чакаше и съсредоточено наблюдаваше. Когато видя, че пред входа спира празно такси, той бързо изскочи навън и се вмъкна на задната седалка. Паркирали линкълна си оттатък улицата, Джо и Еди едва не го изпуснаха.
Джо възбудено хвана Еди за ръката и попита:
— Това е той, нали? Мъжът, който влезе в таксито? Той е, нали?
— Да! — отвърна той. — По дяволите!
Джо завъртя ключа толкова силно, че го огъна. Продължи да го държи, докато стартерът не започна да вие и стърже по вече запалилия двигател. Успя да намери пролука в колоната от автомобили тъкмо навреме, за да хване зеления светофар и да се понесе след таксито.
От колата Девлин се опита да открие Еди някъде на улицата, но не забеляза нищо. Но чу клаксоните зад себе си и се обърна, за да види големия линкълн, който си пробиваше път сред движението. Успя да различи вътре двама мъже. И двамата изглеждаха достатъчно едри, че да отговарят на ръста на горилата, която бе видял да излиза от бара. Мисълта за това, че го преследват двама мъже с такива размери, беше ужасяваща.
— Завий към Хюстън и тръгни на запад към Бедфорд — каза той на шофьора. — После завий надясно и карай нагоре по Хъдсън.
Таксиметровият шофьор бе енергичен негър с кожен каскет, вдигнат назад върху посивялата му глава.
— Дай ми адреса, братче — рече той. — Не мога на всеки завой да те питам за посоката.
— Отивам в службата по пристанищата и летищата на Осмо авеню — отвърна Девлин.
После се смъкна надолу на седалката. Представи си ги как се блъскат в таксито, принуждават го да спре и го измъкват на улицата, за да го превърнат в кървава пихтиеста маса.
И без да поглежда назад, Девлин знаеше, че големият линкълн го следва по тесните улици на Гринич вилидж. Но все пак се обърна, за да се увери, и естествено автомобилът се оказа точно зад тях. Прекалено близо, за да се преструва, че не ги преследва.
Девлин се радваше, че е предизвикал Уекслър в бара. Отдавна беше научил, че не си постигнал нищо в което и да е разследване, докато не си напъхаш носа насред него и не размърдаш нещата дотолкова, че хлебарките да изпълзят. Когато го направеха, трябваше вече да си подготвен, да имаш пистолет, подкрепление или някакъв план, за да се справиш с атаката.
Беше постъпил правилно, но в неподходящ момент. Това бе глупаво. Нямаше с какво да се изправи срещу онези две чудовища, които му дишаха във врата. Нито пистолет, нито подкрепление. Не ги вкарваше в капан. Не можеше да се справи с тях сам. „С какво помагам на себе си или на брат си така?“ — запита се той.
Таксито спря на червено. Откри, че се е свил на задната седалка, почти сигурен, че преди да светне зелено, вратата на таксито ще се отвори и двете горили ще му се нахвърлят. Трябваше да направи нещо.
— Завий надясно и тръгни обратно по Блийкър — каза той на шофьора.
Онзи се обърна и му викна:
— По дяволите, това да не ти е някакъв си шибан туристически автобус. Кажи ми къде искаш да идеш или върви на майната си.