Девлин удари с длан по пластмасовата преграда, която го отделяше от негъра и изкрещя:
— Млъквай и прави каквото ти казвам! — Пъхна петдоларова банкнота през малкия процеп в стъклото и извика: — Карай!
Шофьорът се уплаши. Това не беше някакъв си бял бизнесмен на път за работа, който щеше да остави виковете му без последствие. Той зави по Блийкър и спря на светофара на Единайсета улица. Планът за бягство на Девлин нямаше достатъчно време, за да се осъществи. Джо спря линкълна точно зад таксито и преди да светне зелено, двете горили слязоха от автомобила си и се хвърлиха към таксито. Джо се насочи към дясната задна врата, Еди към лявата. Искаха да сгащят Девлин на задната седалка.
Девлин ги видя. Заключи дясната врата и точно когато Еди застана до лявата, той се обърна и опря крака в нея. Когато горилата хвана бравата, Девлин я ритна с всичка сила.
Вратата се блъсна в Еди, който се опита да я спре с кръстосани ръце. Но Девлин я бе ритнал толкова силно, че тя отхвърли грамадния мъж на около два метра и го повали на земята. Той падна и Девлин се измъкна на улицата. Беше им попречил да го хванат в капан и се готвеше да се затича към центъра в същата посока, в която пътуваше таксито, но Джо вече заобикаляше колата отпред, за да не даде възможност на Девлин да избяга.
Невероятно, но таксиметровият шофьор ненадейно се включи в схватката.
— Разкарай се от таксито ми, мамка ти! — изкрещя той на Джо и наистина настъпи газта, насочвайки автомобила към него.
Здравенякът отскочи и Девлин използва възможността да направи нещо, което не бе правил никога досега: да избяга от битка. Той се затича, заобиколи колата отзад, пресече улицата и зави надясно.
Според плана му таксито трябваше да го откара до Шести полицейски участък на Десета улица. Предпочиташе да рискува да го арестува полицията, отколкото да го осакатят Джо и Еди. Но горилите го бяха нападнали две пресечки по-рано. Ако успееше да им избяга, имаше шанс.
Девлин имаше около половин пресечка преднина. Джо беше загубил време, за да направи с ритник голяма вдлъбнатина отстрани на таксито, а на Еди му трябваха няколко секунди, за да се изправи от тротоара, но и двамата вече тичаха с всички сили след него.
Еди се оказа по-бърз. Когато Девлин стигна до Пери стрийт, вече чуваше стъпките му. Почти можеше да усети как огромната ръка го сграбчва за яката и го поваля на земята. Трябваше да направи нещо преди и двамата да са го настигнали, но как щеше да остане жив, ако спреше, за да се бие с тях?
Точно преди Десета улица той направи отчаян ход. Хвана се за малко дърво, за да спре устрема си, завъртя се кръгом около него и заби юмрук право в гърдите на Еди.
Беше разчел времето съвършено. За съжаление Еди бе толкова огромен, че пое удара и все още му остана достатъчно сила, за да го хване за крака. Ако не се държеше за дървото, щеше да бъде повлечен до падналата на колене горила. Девлин едва запази равновесие и успя да освободи крака си от ръцете на Еди тъкмо когато пристигна вторият му противник. Джо замахна към главата му и щеше да я отнесе, ако Девлин не стоеше здраво на два крака и не бе успял да се наведе. Но здравенякът беше по-бърз, отколкото си представяше, успя да преодолее инерцията напред и го ръгна толкова силно с лакът в гърдите, че Девлин се пусна от дървото и падна на улицата по задник.
Джо мигновено се хвърли върху него, но не и преди Девлин да вдигне крак и да го опре в гърдите му.
Тежестта на гиганта го притисна, но Девлин бе прекалено хитър, за да се опитва да го издържи. Той се извъртя и успя да отблъсне противника си настрани. Джо тежко падна и Девлин стана на крака, но преди да се изправи съвсем, Еди го блъсна изотзад, като го обхвана в мечешката си прегръдка и го помете напред към някаква кола.
Телата им се удариха в нея толкова силно, че вратата хлътна навътре и страничният прозорец се пръсна наоколо в дъжд от сини парченца. Алармената инсталация на автомобила се включи и улицата се оглуши от пронизителна сирена.
Девлин се бе подготвил за удара. Той изпусна въздуха си и напрегна тяло точно в необходимия момент. Въпреки че се блъсна в колата, успя да запази съзнание. Все още беше стегнат в мечешката прегръдка, но си отмъсти, като заби глава назад в лицето на Еди. Един път, после още един. Усети хрущенето на костите на носа и лицето на гиганта. Зъбите на Еди се впиха в скалпа му. Удари го три пъти и горилата все още не разхлабваше хватката си. Лицето на Еди се бе превърнало в кървава пихтия, но той продължаваше да стиска. Събра невероятната си сила и вдигна Девлин във въздуха, като се готвеше да го метне върху бетонната настилка. Но Девлин направи едно последно усилие. Щом краката му се отделиха от земята, той бързо сви колене към гърдите си, успя да опре стъпала в колата и се отблъсна с цялата сила, която бе останала в краката му.