Седна гол на кухненската маса, взе телефона и набра номера на апартамента на „Пасифик Рим“ в Сохо. Когато се включи телефонният секретар, той набра необходимия код и изслуша получените съобщения. Зитър се бе обаждал, Мерилин също. Уилям Чоу, шефът на „Пасифик Рим“ беше оставил съвсем ясно съобщение: „Позвъни ми веднага“.
Девлин го бе очаквал. Той набра номера на офиса на „Пасифик Рим“ в Лос Анджелис, като използва кредитната си карта, проведе кратък разговор с телефонистката и незабавно го свързаха с Чоу, който попита с мекия си, странно успокоителен глас:
— Кажи ми сега какво е станало след последния ни разговор?
Чоу вече знаеше за баща му. Девлин бързо и лаконично му разказа всичко, което се бе случило след погребението.
Шефът му го изслуша, без да го прекъсва, после рече:
— Отмъщението е лукс.
Девлин чу, че Чоу трака на компютърната си клавиатура.
— Отмъщение или не, сега вече нямам избор — отвърна той.
— Можеш просто да се качиш на самолета. Трябваш ми спешно за нова задача.
— Не мога да оставя брат си.
— Ти не си при него.
— Но съм достатъчно близо.
— Трябваш да идеш на Оаху, Хавайските острови.
— Кога?
— Колкото е възможно по-скоро.
— Нуждая се най-много от три-четири дни.
Трийсетина секунди Чоу не отвърна нищо. От време на време Девлин чуваше тракането на клавиатурата. Разбираше, че Чоу използва компютрите в „Пасифик Рим“ за нещо, свързано с него. Дали не проверяваше разписанието на самолетните полети? Или търсеше в своята база данни имена на лекари за брат му?
— Интересно — отново се разнесе гласът на шефа му.
— Моля? — попита Девлин.
— Вкарах Робърт Уекслър в компютъра. Има досие при нас.
— И какво пише в него?
— Името му е замесено в случай, с който сме се занимавали преди година. Свързан е с „Икеда електроникс“ в Мауа, Ню Джърси.
— С „Икеда“?
— Да — продължи Чоу, — някои от служителите в централата им в Осака, пристигнали на посещение в офиса в Ню Джърси, имали проблем в собственост на господин Уекслър.
— Какъв проблем?
— Опит за изнудване от страна на проститутка.
— Една нощ в Манхатън?
— Да.
— „Пасифик Рим“ решил ли е проблема им?
— Отчасти. Може би си струва да хвърлим известни усилия за този Робърт Уекслър. Чакай да си помисля. Къде мога да се свържа с теб?
Даде му телефонния номер на Дарил и Чоу затвори.
Девлин позвъни в болницата и разбра, че състоянието на Джордж е стабилно. После се обади на Мерилин. Този път тя като че ли разговаряше с него по-охотно. После хапна и доизсуши дрехите си. Телефонът иззвъня точно един час, след като Чоу беше затворил.
— Пращам по факса в служебния ти апартамент информация за Уекслър — без предисловие каза шефът му. — Може да ти е от полза. Какво възнамеряваш да правиш?
— Да науча колкото мога повече за него и за бизнеса му и да го унищожа.
— Отлично. Каква помощ ти трябва?
— Трябват ми опитни и бързи хора, които да ми помогнат в събирането на информация. Трябват ми и връзките ви, за да намеря някой бияч — за ръкопашен бой. Нуждая се от подкрепление.
Компютърните клавиши затракаха в далечината и Чоу отвърна:
— Ще се свържа с един човек в Ню Йорк. Казва се Одзава. Дай ми няколко минути и после му телефонирай. Номерът е 572–6172. Ако не съм успял да го намеря, преди да му се обадиш, дай му моето име и му кажи какво искаш. После да прати сметката на мен. Колкото до хора за издирване на информация, в Ню Йорк има отлични ресурси. Използвай ги. Ще стане по-бързо, отколкото ако се опитаме да го направим оттук. Агенцията се казва „Уилям Паркър Инвестигейшънс“. Свържи се с нея от името на „Пасифик Рим“.
— Благодаря.
— Телефонирай ми след три дни. Дотогава ще мога да ти кажа подробностите за случая на Хаваите.
— Ясно.
През следващия час Девлин остана на телефона. Когато свърши, бе успял да си уговори срещи с Одзава за девет вечерта и с Уилям Паркър за девет сутринта.
Вече беше станало пет часа. Следващата му работа бе да позвъни на жената от „Звездна светлина“ в шест, но първо набра номера на Зитър.
Отговори му направо детективът.
— „Интрепид Инвестигейшънс“.