— Виж, Девлин. Съжалявам, че предупредих онези типове за теб. Случва се. Може би подсъзнателно съм знаел, че Кели е подлец. Разбирам, че не можеш да си позволиш никакви рискове, но не се притеснявай за мен. На твоя страна съм.
— Добре.
— По дяволите, и двамата с теб знаем, че единственият начин да решим този случай е да си сложиш главата в торбата и да видим кой ще се опита да я отсече.
— Да, но тази сутрин вече едва не я загубих.
— Зная. Прав си. Бъди предпазлив. И не ми казвай нищо, което може да ти навреди.
— Ще ти телефонирам утре.
Девлин затвори и отиде да извади дрехите от сушилнята.
Още бяха топли. По-голямата част от кръвта се беше изпрала, но панталоните бяха в ужасно състояние. Бяха се смачкали и свили от топлината. Бяха му прекалено къси и тесни, което не облекчаваше болката в хълбока и коляното му.
Докато се обличаше, той се опита да обмисли следващите си ходове. Нямаше място за грешки.
Върна се в кухнята и отвори шкафа, в който бе скрил пистолета. После си сложи кобура, макар да знаеше, че не може да го прикрие с окървавеното сако, което висеше на облегалката на стола.
Чу, че външната врата се отваря. Дарил влезе в кухнята. Имаше изтощен и раздърпан вид от жегата навън.
Дигиталният часовник на микровълновата печка показваше 17:46 ч. Почти беше станало време да телефонира на жената от бара. Имаше номера и името й — Сюзън. Сега само трябваше да убеди Дарил да й позвъни.
27.
Сюзън седеше, втренчена в телефона. Знаеше, че ще иззвъни в шест, но все още нямаше представа какво ще каже.
Не искаше никога повече да преживява онези два часа, които беше прекарала с Уекслър, след като си тръгнаха от бара сутринта, но за първи път наистина вярваше, че не може да направи нищо.
Когато Уекслър й каза, че тази сутрин ще се качи в апартамента заедно с нея, Сюзън не се изненада. Той като че ли притежаваше безпогрешен усет кога тя най-малко иска да го вижда.
Беше започнало като винаги — съблече го, направи му комплимент за тялото му, каза му колко голям пенис има. Но когато този път я заведе в банята, вече бе напълно еректирал. Жестокостта, която й готвеше, го възбуждаше.
Както обикновено, тя трябваше да свали гащичките и сутиена си, но сега я накара да коленичи пред него върху голия под. Отначало просто й беше неудобно. После започна да я боли. Продължи да ближе пениса му, но се отпусна назад върху прасците си, за да облекчи натиска върху коленете си. Но така плочките просто се впиха на друго място.
Сюзън отдръпна уста от него и протегна ръка към свитата над ваната рогозка.
Уекслър бързо я хвана за косата и рязко придърпа главата й към себе си. Болката бе незабавна и силна.
— Да съм ти казвал да спираш?
— Коленете ме болят.
— И какво от това? Продължавай да ме смучеш, докато не ти кажа да спреш.
Той натисна главата й към пениса си и стъпи с десния си крак върху лявото й бедро, сякаш стъпваше на парапета на бара. После силно се отпусна върху нея, докато не почувства, че плочките се врязват в кожата й.
През цялото време буташе главата й назад-напред. Сюзън не успя да сдържи сълзите си. Мислеше си, че Уекслър скоро може да свърши, но той я отблъсна от себе си и силно я зашлеви.
— Ако искаш да плачеш, ще ти дам основание за това. Изправи се.
Сега вече Сюзън трепереше. Колкото по-уплашена беше и колкото повече я болеше, толкова по-голямо удоволствие изпитваше той.
Измъчва я повече от час. Нямаше кръв. Нямаше трайни увреждания или рани. Просто постепенно усилване на унижението и болката. Тя на два пъти понечи да се пресегне към аптечката, за да грабне ножицата от долната лавица и да я забие в него, но се овладяваше. Уекслър беше прекалено силен и бърз. Сюзън постоянно се сещаше за химикалката му, която стърчеше от окото на келнера.
Когато накрая бе вцепенена от срам и ненавист, Уекслър най-после си позволи да получи оргазъм.
Но дори след края на унизителния секс той не беше свършил. След като взеха душ и тя го облече, Уекслър й каза да седне на ръба на леглото.
— Това не ти харесва много, нали? — рече той.
— Не.
— В такъв случай искам да те попитам нещо.
Сюзън не отговори.
— Искам да те попитам какво ще направиш, за да ме спреш?
Тя вдигна поглед и не каза нищо.
Уекслър се наведе и стисна лицето й в ръка.
— Няма да направиш нищо. Не можеш да направиш нищо. Нямаш пари, приятели, власт, нямаш сила. Нямаш нищо.