Дарил погледна към вече пресушената й чаша и отвърна:
— Не мисля, че това е игра.
— Имате ли да ми кажете нещо друго?
— Не.
— Добре тогава, няма смисъл да стоим повече тук, нали? Да вървим да се срещнем с приятеля ви.
Преди Дарил да отговори, Сюзън се изправи, остави на бара двайсетдоларова банкнота и тръгна към вратата. Точно преди да я отвори, тя се обърна към Дарил и попита:
— Между другото, как се казва приятелят ви?
Дарил се поколеба — не бе сигурна дали Девлин иска жената да научи името му, но разбираше, че Сюзън няма да приеме никакъв отказ.
— Казва се Джак Девлин.
Сюзън се замисли за миг и поклати глава.
— Името му не ми говори нищо.
„Скоро ще ти проговори“ — помисли си Дарил.
В първи полицейски участък заместник-инспектор Патрик Кели чакаше компютъра да провери името на Джак Девлин.
Беше възложил задачата на административния помощник Харолд Фелдмайер, който винаги имаше малко изненадан вид.
Фелдмайер влезе в кабинета на Кели, подаде му папката и каза:
— Този тип Девлин е бил ченге.
— Наистина ли?
— Випуск ’72 на нюйоркската полицейска академия. Не се е задържал дълго. Няма криминално досие. Всичко е тук. Компютърът откри доста данни за него във Вашингтон. Получих няколко файла от армията и от секретните служби, но съм уверен, че има още много. Нямам достъп до цялата информация без специално разрешение, а не мога да го получа преди нормалното работно време. Това тук би трябвало да е достатъчно.
— Сигурен съм, че е така, синко. Сигурен съм, че е така. Дай да видя.
— Да, сър. — Фелдмайер остави Кели да чете разпечатките.
Девлин видя, че двете жени излизат от ресторанта. Бяха страхотна двойка. Облечена в съвършено прилепнали джинси, кафяви ботуши и лек памучен пуловер, Дарил беше висока, руса, с остри черти на лицето. Сюзън бе висока колкото нея, но изглеждаше по-възрастна, по-изискана и по-чувствена. Докато дрехите на Дарил, макар и хубави, бяха обикновени, тези на Сюзън бяха хубави и скъпи. Ако Дарил беше привлекателна, Сюзън бе красавица.
— Виждаш ли онези двете? — попита шофьора Девлин.
— Още от момента, в който се появиха на улицата, човече.
— Добре. Тръгваме след тях. Те ще вземат такси, така че просто остани на няколко автомобила разстояние и ги следвай.
— Готово, шефе.
Веднага щом жените спряха такси, шофьорът бе готов да тръгне.
— Не, не още — каза Девлин.
— Не искам да ги изпусна.
— Спокойно.
Девлин искаше да се увери, че никой не ги следи. Когато таксито потегли, той не видя друга кола да се включва в движението. Изчака още няколко секунди.
— Добре, давай.
Шофьорът Майк се наведе над волана и започна съсредоточено да маневрира сред трафика.
Таксито зави на запад по Шейсет и шеста улица. Девлин знаеше, че ще минат през Сентръл парк и навярно ще поемат на запад към Бродуей, а после на юг по булеварда до хотела, който се намираше на Четирийсет и шеста улица.
После каза на шофьора:
— Виж, не си прави повече труда да ги следваш. Просто мини през парка и тръгни към центъра. Отиваме в хотел „Мариот“ на Бродуей и Четирийсет и шеста.
— Добре.
Когато спряха пред хотела, Девлин видя, че Сюзън и Дарил тъкмо влизат през въртящата се врата.
„Мариот“ беше построен необичайно. Фоайето му не се намираше на първия етаж, а на осмия. Долу бе само бюрото на пиколото, ескалаторите и асансьорите. На следващия етаж имаше театър. Над него — зали за конференции и балове. Рецепцията се намираше на осмия етаж, наред с няколко ресторанта, магазини и барове.
Девлин каза на шофьора да го чака на Четирийсет и шеста улица и влезе в хотела. Не беше видял някой да следи жените, но имаше план, който щеше да му помогне да се увери в това.
Двете жени се насочиха към асансьорите. Девлин ги видя да чакат, мина покрай тях и се затича нагоре по ескалатора, който щеше да го отведе в театъра на втория етаж. После продължи до осмия. Както очакваше, тълпата от чакащи асансьорите долу попречиха на Сюзън и Дарил да го изпреварят.
Когато влезе в бара, в който Девлин й бе казал да заведе Сюзън, Дарил разбра защо го е избрал. Секторът с масите бавно се въртеше около кръглия бар в средата.
Над бара имаше балкон, който го заобикаляше отвсякъде. Скрит в сенките, Девлин седеше там. Докато жените сядаха на бара, той успя да огледа всички посетители, които се въртяха пред очите му. Ако забележеше, че някой ги наблюдава, нямаше да отиде на срещата.