— Какво ще получа в замяна, ако ви помогна?
— Ще се измъкнете от ръцете на човек, за когото сама признавате, че е опасен за вас, и че го мразите. Ще ви осигуря безопасно жилище. А когато всичко свърши, ще ви дам десет хиляди долара, за да започнете нов живот.
— И се предполага, че трябва да ви вярвам?
— Имате ли избор?
Сюзън разбираше, че иска да повярва на този човек, но това не означаваше, че можеше. Тя бързо поклати глава и попита:
— Какво точно искате да направя? Искам да кажа в момента.
— В момента единственото, което можете да направите, е веднага да се преместите в този хотел. Стаята е наета под име, което не е известно на Уекслър. Уверих се, че никой не ви следи. Ще сте в безопасност. Ще ви донеса каквото ви трябва от апартамента ви. А вие ще ми кажете всичко за Уекслър. Това е единственото, което искам от вас. Просто оставете всичко още сега — апартамента си, бара, всичко. Оставете го, започнете наново и ми помогнете.
— И не искате нищо друго?
— Навярно. Възможно е да се появи още нещо, което да сте в състояние да направите, но нямам представа какво може да е то. Ако стане така, ще решаваме на момента. Не е необходимо да се ангажирате с нещо повече от онова, което току-що ви казах.
— Всичко става прекалено бързо. Прекалено невероятно. Не зная в какво се забърквам.
— Това е най-доброто предложение, което можете да получите. Или оставате тук и слагате край сега, или се връщате при Уекслър. Не мога да ви кажа друго. Изборът е ваш. Помогнете ми и никога няма да съжалявате. Сега ще отида до рецепцията за ключовете от апартамента. Съжалявам, че всичко става толкова внезапно, но трябва да решите, докато се върна.
Девлин остави двете жени на бара. Дарил искаше да каже нещо, но не можеше да открие необходимите думи. Сюзън си поръча нова водка. Тя погледна към Дарил и рече:
— Може би ако пия достатъчно, няма да има значение какво правя.
— Според мен би трябвало да постъпите така, както ви казва той — отвърна Дарил.
— Защо?
— Щом познавате онзи Уекслър, значи разбирате, че някой трябва да го спре. Ако добрите хора могат да го сторят, трябва да се опитат.
— Вие това ли се опитвате?
— Предполагам, че да.
— Какво знаете за Девлин?
— Някога е бил полицай. Сега работи за частна застрахователна компания. Изглежда има много връзки. И носи под сакото си пистолет, голям колкото топ.
Сюзън се намръщи, погледна към чашата си, отпи, но не каза нищо.
Девлин се върна и остави върху плота на бара пластмасова карта за електронната ключалка на хотелска стая.
— С това се отваря апартамент на трийсет и четвъртия етаж — рече той. — Вземете го, качете се в стая 3417 и имате шанс да започнете отначало. Ако си тръгнете, ще се върнете към стария си живот.
Сюзън втренчено гледаше картата. Дарил наблюдаваше Сюзън. Девлин се извърна. Сюзън погледна часовника си. Оставаха четирийсет и пет минути до появата на Уекслър в апартамента й.
Тя погледна към картата и си помисли за звука от ключа на Уекслър. Можеше да го чуе. Мразеше този звук толкова силно, че я караше да скърца със зъби. Никога повече. Тя взе картата и без да каже дума, излезе от бара. Девлин я изчака да се отдалечи няколко крачки, после двамата с Дарил я последваха.
29.
Заместник-инспектор Кели остави последния лист в твърдата бежова папка, която му беше донесъл Фелдмайер. В нея имаше компютърни разпечатки, копия на полицейски доклади, разузнавателни сведения, копия от военните архиви и сведения от отдел „Личен състав“ на нюйоркското полицейско управление. Кели разтри уморените си очи.
Сега знаеше за Девлин много повече, отколкото преди да започне да чете. Знаеше, че Девлин е завършил първи в класа си в нюйоркската полицейска академия, че шест месеца по-късно е напуснал полицията, оставяйки след себе си няколко доклада, които шефовете му бяха написали, за да прикрият задниците си, вместо да обяснят причините за напускането му.
След това бе постъпил във военната полиция. Бяха го пратили във Виетнам, където беше прекарал повечето време из сайгонските барове в разправии с агресивни американски войници. От армията се бе преместил в секретните служби и очевидно се беше изкачил в йерархията дотолкова, че да отговаря за охраната на Джими Картър по време на втората половина от президентския му мандат.