След Картър Девлин окончателно бе напуснал държавните служби и беше постъпил на работа в застрахователната компания „Пасифик Рим“ в централа в Лос Анджелис. Компанията вършеше много работа за азиатски фирми с делови интереси в Щатите.
Макар и огромна, цялата тази информация не обясняваше на Кели защо този Джак Девлин е проследил братята Маккой, които работеха за него, защо е заплашил полицай, който му бе верен и защо е влязъл в изключително частен среднощен клуб, който контролираше, и е заплашил Робърт Уекслър.
Онова, което беше разбрал от братята Маккой и от разговора си със Сам Зитър, показваше, че Девлин го прави, защото брат му е имал някаква неприятност в „Звездна светлина“.
Изглеждаше невероятно, но такива бяха и всички останали възможни причини Девлин да преследва Уекслър. Дали някой японски концерн не се опитваше да сложи ръка над имотите му? Дали Девлин не работеше за някого от конкурентната ирландска фракция? Някой, който не харесваше това, че Кели назначава бивши бойци на ИРА, избягали от Ирландия и укриващи се в Щатите?
Кели не успя да се сети за достатъчно основателна причина. Девлин беше опасен. И засега нямаше значение защо причинява толкова неприятности. Трябваше да го елиминират, при това бързо.
Реши да проследи Девлин с помощта на няколко детективи от своята специална част по среднощните клубове, да открие кой или какво го е разярило толкова и после да го даде на хората на Уекслър, за да го убият.
Докато Кели четеше миналото на Девлин, Сам Зитър се готвеше да получи вътрешна информация за Кели.
Разликата в източниците беше съществена. Данните на заместник-инспектора произхождаха от печатни доклади и компютърни файлове. Тези на детектива произхождаха от боклука пред апартамента на Кели.
Зитър отиде в Ривърдейл и паркира колата си на няколко пресечки от блока на ирландеца. Носеше зелени работни дрехи, с които приличаше на чистач. В задните му джобове имаше чифт големи жълти гумени ръкавици и руло найлонови чували за боклук.
Той заключи автомобила си и се насочи към жилището на Кели. Трябваха му няколко минути, за да открие двата големи, метални контейнера на сградата. Около тях бяха пръснати отделни чували, но по-голямата част от боклука беше вътре.
Зитър отиде до първия контейнер и упражни правото, гарантирано му от най-висшия съд в щата Ню Йорк. Той прерови чужд боклук и го присвои. Според закона, щом боклукът бе оставен на обществена улица, ровенето в него не представляваше нарушаване на частната собственост.
Трябваше му изненадващо малко време, за да открие боклука на Кели сред многобройните чували в контейнерите. Методът на Зитър беше подобен на онзи, който използваха боклукчиите, събиращи консервени кутии за вторични суровини. С джобно ножче той бързо разпорваше найлоновия чувал и разравяше съдържанието му с гумените си ръкавици, докато не откриеше плик за писмо или списание с написано върху него име. След това преминаваше на следващия чувал. За разлика от събирачите на консерви обаче, които разпорваха чувалите и ги оставяха така, Зитър внимателно ги напъхваше в нови. И за разлика от тях едва понасяше острата смрад от ферментацията в горещото време.
Зитър работеше максимално бързо. За трийсет минути чувалите с боклук на блока бяха разпорени, проверени и сложени в нови чували. Детективът взе от боклука на Кели достатъчно, за да напълни един голям чувал до половината.
Той се върна при колата си със съкровището в ръце. После използва убежището на задната уличка, за да улесни работата си. Винаги беше досадно да се ровиш в боклук на улицата, пред къща или жилищен блок.
Най-трудната работа все още му предстоеше: да отнесе боклука обратно в офиса си, да го изсипе върху голяма работна маса и да прерови загнилото, влажно, превърнало се на каша съдържание, докато не открие нещо полезно.
За Зитър боклукът представляваше един от най-добрите източници на сигурна информация. Беше удивително колко много хора смятат, че могат да се избавят от нещо, като го изхвърлят в чувала. А още по-удивително бе колко много разкриваше боклукът. Хората изобщо не мислеха за изхвърлените банкови съобщения, пликове от разписки за вноски по ипотека, фактури за кредитни карти и телефонни сметки, които лесно можеха да бъдат открити.
Зитър използваше боклука, за да открие всичко — от тайните доходи на бивш съпруг до действителните обитатели на апартамент под наем.