— Анестезия.
— Не забелязах да са я оперирали.
— Е, тя се откъсна от работата, от апартамента, от вещите си, изобщо от всичко, което беше.
— Пиеше си като смок и преди да й предложиш да напусне Уекслър.
— Не изпитваш особено състрадание към нея, а?
— Никакво.
— И защо?
— Защото съм уморена и ревнувам.
— Какво?
— Чу ме. Нямам навик да си признавам такива неща.
— Стига, Дарил…
— Не ми казвай стига. Накара ме да превържа окървавената ти глава, да ти пазя пистолета и да дундуркам една объркана, пияна жена, но не се преструвай на изненадан и не ме карай да се чувствам глупаво, когато ти казвам, че ревнувам.
Девлин хвана ръката й.
— Дарил, тя не ме интересува. Искам да ми помогне да се справя с Уекслър.
— Тя е от онези жени, които не могат без мъже, Джак — тихо отвърна Дарил. — Ти я отне от мъжа, който я поддържаше, и се очаква, че ще заемеш мястото му. Тя определено ще го поиска от теб.
— Сюзън не знае какво иска.
— О, да, отлично знае. Видях как те гледаше, когато влезе в онзи бар долу.
Девлин се изправи.
— Виж, Дарил. Не давам и пукната пара какво иска тя. Важното е какво искам аз. А аз искам от нея информация за Уекслър и ще я получа.
— А не се ли питаш какво искам аз?
— Какво искаш?
Дарил въздъхна.
— Не зная. Предполагам, че в момента просто искам да поспя.
— Добре. Аз ще се върна сутринта.
Девлин се върна в гостната.
Сюзън вдигна поглед и проследи приближаването му.
— Мой ред ли е? — попита тя.
Въпросът й накара Девлин да се зачуди дали не е било лудост да смята, че двете жени ще търпят това положение.
— Предполагам — усмихна се той. — Как се чувствате?
— Горе-долу добре, но още е рано.
Девлин се зачуди още колко време ще пие, но не каза нищо.
— Забравих, тъкмо започвате деня си.
— В общи линии. Ще остана будна цялата нощ, това е сигурно.
— Е, успяхте ли да напишете нещо за мен?
— Започнах. Там е. Може би е по-добре да ми задавате въпроси.
Девлин отиде при бюрото и взе листа с емблемата на хотела. Сюзън беше написала името на Уекслър, адреса му и телефонния му номер. Почеркът й бе съвършен, направо като от учебник. Издължен и изящно оформен. На следващия ред беше написала: „Уекслър е сводник и е извратено агресивно копеле“. Това бе всичко.
Той взе листа и химикалката и се върна при дивана, на който седеше Сюзън. После се намести до нея и рече:
— Е, имаме основните неща, сега да се опитаме да попълним някои подробности.
През следващия час той я подложи на подробен разпит. Започна от времето, когато се беше запознала с Уекслър, и продължи нататък внимателно и методично.
Сюзън отпиваше от водката си и отговаряше на въпросите. Приказваше, без да влага каквото и да е чувство. От време на време млъкваше и изчакваше да си спомни нещо. Понякога успяваше, друг път просто свиваше рамене и отвръщаше „Не мога да си спомням“ или „Не зная“.
През паузите Девлин се усети, че втренчено гледа лицето й. Съвършен нос, големи, малко бадемовидни очи, пълни устни — имаше на какво да се наслаждава. Сюзън изобщо не се опита да го залови, че я зяпа. През повечето време гледаше право пред себе си, почти неподвижна, почти без да извръща очи към него.
Когато разпитът свърши, той знаеше за Уекслър повече, отколкото се бе надявал. Знаеше за трите сгради, които Уекслър притежава и за онази, която наскоро беше продал. Знаеше за две от колите му и дори регистрационния номер на мерцедеса. Колкото повече разпитваше, толкова повече неща си спомняше Сюзън.
Тя си спомни за банките, с които си бе имал работа Уекслър. Спомни си номерата на няколкото му кредитни карти. Знаеше имената на поне десет души, които работеха за него.
Всеки въпрос разкриваше нов пласт. Нови данни. Сюзън дори смяташе, че знае името на застрахователната му компания.
Когато свършиха, беше почти един часа през нощта. Дарил спеше. Девлин се чувстваше изсмукан. Сюзън изглеждаше така, сякаш се готви да започне вечерта.
Телефонира на Зитър, за да разбере какви успехи е постигнал в събирането на данни за Патрик Кели.
Зитър вдигна телефона в офиса си още при първото позвъняване.