— Да.
Сюзън отметна косата си назад и се отдалечи от Девлин.
— Добре. Но няма да го направя трезва.
Тя взе чашата си, седна на дивана и включи телевизора.
— Затвори вратата към стаята на мис Америка. Не искам да я будя. Може да дават някой хубав филм.
Той затвори вратата на Дарил и излезе.
31.
Когато завъртя ключа в ключалката на Сюзън, Уекслър усети, че нещо не е наред още преди да отвори вратата. И не се изненада, че Сюзън не стоеше там, готова да го посрещне.
Той затвори вратата зад себе си и остана неподвижен в малкия коридор, внимателно обмисляйки.
Разбираше, че е проявил слабост. Всъщност беше дошъл в апартамента й по-късно от обикновено. Замисли се защо. Отчасти защото искаше Сюзън да има малко повече време. Само по себе си това бе слабост. Как можеше да прави отстъпки на човек, съществуващ единствено, за да потвърждава, че Уекслър притежава нещо ценно?
И тази мисъл го накара да осъзнае нещо още по-тревожно. Уекслър не просто искаше да притежава Сюзън. Уекслър я искаше. Тя имаше власт над него, която до този момент той не признаваше. Искаше я. Копнееше за нея и искаше тя да копнее за него.
Истината го накара леко да потрепери, защото я беше осъзнал толкова скоро, след като Сюзън си бе тръгнала. Той остана неподвижен. Реалността окончателно проникна в него. Беше дошъл късно, защото отлично знаеше, че нея може и да я няма и искаше да отложи сблъсъка с този факт колкото може повече. Бе разбрал, че ще се опита да му се противопостави още в мига, в който я видя с Девлин в бара. Дори от отдалеченото си място усети привличането между тях. Ето защо специално се погрижи да я унижи и уплаши. Но очевидно безуспешно.
И тогава Уекслър ненадейно се усмихна. Със сигурност знаеше, че изчезването й е свързано с Девлин. Какъвто и да бе този тип Девлин, той беше вдигнал летвата над простото насилие, упражнявано от хората като Джо и Еди. До момента, в който убиеше Девлин, играта най-малкото щеше да е интересна.
Уекслър се обърна и си тръгна. Докато асансьорът го спускаше надолу, той се усмихна. Беше получил чудесна, топла, спокойна ерекция. Щеше да е забавно, каза си той. И незабавно приведе ума си в действие.
Върна се обратно в мерцедеса и нареди на Ранди да го откара в центъра. После взе клетъчния телефон и набра домашния номер на Патрик Кели. Полицаят му отговори при второто позвъняване.
— Да?
— Тук е Уекслър. Мисля, че утре трябва да обядваме заедно.
— Добра идея.
— Къде ще се срещнем, в някой долнопробен ирландски бар или в приличен ресторант?
— Зная, че обичаш скромната храна в ирландските барове — отвърна Кели, — но хайде този път да си позволим малко лукс.
— Ще се срещнем в един часа в „Аквавит“. Предполагам, че вече имаш някаква полезна информация за нашия приятел Джак Девлин.
— Определено. И до утре би трябвало да получа още.
— Чудесно.
Уекслър затвори телефона и погледна часовника си. Минаваше 21:20 ч. Време за ленива вечеря и за следващия етап от плана му.
Вечеря в „Були“. Беше решил, че се нуждае от тихо място с приглушена светлина. Извади малко тефтерче. Докато се хранеше, написа няколко имена и телефонни номера.
Щеше да изяде ордьовъра си „Сен-Жак“, да оглежда списъка си, да отпива от бялото си бордо, после внимателно да напише името на един бодигард, бара, в който работеше, и телефонния му номер.
Продължи с основното ястие — „saumon grille“ — и приключи с торта „tatin“.
Когато свърши, беше избрал десет имена. Плати сметката в брой и се върна в мерцедеса, в който търпеливо чакаше Ранди. Наближаваше полунощ. През следващите два часа шофьорът го разведе из различни барове. Уекслър откри осем от десетте човека в списъка си и тихо разговаря с тях. На всеки той казваше едно и също:
— Търся един човек, който ми открадна ценности на огромна стойност. Има голяма вероятност да се появи във вашия бар. Ако го откриеш и ми го доведеш, ще получиш пет хиляди долара. Можеш да правиш с него каквото си поискаш, без да го убиваш.
Уекслър внимателно описа Девлин на всяка от горилите и се увери, че са запомнили описанието и името му.
Последният бодигард, с когото разговаря, се казваше Фил Месина. Той получи други инструкции. Уекслър му каза просто на следващата нощ да дойде в „Звездна светлина“.