Имаше намерение да го използва по друг начин. Останалите, с които разговаря, бяха агресивни и брутални. Но Месина беше ненадминат.
Той не беше толкова едър, но самото му присъствие плашеше хората. Всичко се дължеше на ужасно смущаващия начин, по който гледаше. Втренчваше се с дълбоко хлътналите си очи и в погледа му нямаше и следа от съчувствие или човечност. А дебелите му устни обикновено бяха извити в странна, полудяволита усмивка. Месина гледаше втренчено, усмихваше се и после изведнъж нанасяше удар със свирепа жестокост. У него нямаше нищо човешко. Джо, Еди и останалите му горили бяха лоши. Месина бе зъл.
След като събра малката си армия от главорези, Уекслър отиде в бара си малко по-късно от обикновено, но беше доволен от себе си. Реши да разговаря дори с Джо и Еди. Той зае мястото си в края на бара и си представи всички мъже, които бе събрал срещу Девлин. Разбира се, в крайна сметка щеше да го открие само един от тях. Или пък ченгетата на Кели. И Уекслър знаеше, че тогава ще е в състояние да му причини цялата болка и унижение, които заслужаваше онзи нещастник. Мисълта за това му донесе огромно облекчение.
Въпреки че минаваше един часа през нощта и че беше уморен до смърт от разговора със Сюзън, преди да поспи Девлин искаше да види брат си.
Той взе такси до центъра, подремна по време на пътуването и когато пристигна, се почувства изненадващо освежен. Тялото му се справяше с прехода от дневно към нощно бодърстване.
Улицата пред малката болница бе тиха и спокойна. Като че ли се намираше в друг град. Нямаше нито автомобили, нито хора. Среднощният въздух изглеждаше свеж.
Девлин мина през фоайето. Един от охраната пиеше кафе на регистратурата. Каза му, че брат му е в интензивното отделение. Пазачът го накара да се подпише в книгата за посетители и му даде пропуск.
Девлин се качи с асансьора на седмия етаж, където се намираше отделението, и спря в сестринската стая да попита за състоянието на брат си. Дежурна беше пуерториканка, която изглеждаше прекалено млада и дребна сред толкова много смърт наоколо.
Тя вдигна поглед от картона, върху който работеше. Имаше прекрасна кожа с цвят на кафе с мляко и големи кафяви очи. В тях нямаше и капчица състрадание. Когато я попита за брат си, тя му каза, че Джордж е прехвърлен в нормално болнично отделение, защото вече нямало нужда да остава в интензивното. Били му свалили животоподдържащите системи и състоянието му било стабилно.
— Ами удара?
— Не зная — отвърна момичето и отново сведе поглед към картона, — можете да разговаряте с лекуващия лекар утре.
— Мога ли да го видя сега, щом и без това съм тук?
— Часовете за посещение в отделенията са от дванайсет до десет. Сега пациентите спят.
Девлин се обърна да излезе. После се сети, че не я е попитал къде е брат му.
— В коя стая е той сега?
— Не зная, сър. Ще ви кажат на регистратурата.
Излезе преди съвсем да се е ядосал. Поколеба се дали да телефонира на Мерилин, но знаеше, че е прекалено късно.
По дяволите, каза си той, брат му така или иначе навярно спи.
Слезе долу с асансьора и напусна болницата. Беше уморен, ядосан и мислеше за брат си. Намръщи се, когато си представи как брат му лежи сам и се зачуди дали е буден или спи. Чудеше се дали е парализиран или е в състояние да се движи. Трябваше да е по-предпазлив в тихата нощ, защото не ги видя, докато те не излязоха от седана си и не се приближиха от двете му страни.
Трябваха му две секунди, за да разбере, че са детективи от полицията. Единият беше дребен и набит — нямаше метър и седемдесет. Носеше светлозелен костюм, който ужасно се нуждаеше от пране и гладене, и шапка с тясна периферия. Той се приближи от дясната му страна. Другият отляво беше по-млад и носеше светло спортно сако и тъмни панталони. Бе почти толкова висок, колкото Девлин. Русата му коса беше късо подстригана. Бе разкопчал яката на бялата си риза и не носеше вратовръзка. Очевидно бе решен да докаже, че е здрав и силен. Вече беше пъхнал ръка под сакото и стискаше дръжката на револвера си.
По-възрастният спря на около метър и половина от Девлин и спокойно му даде знак да спре.
— Господин Девлин. Арестуван сте. Елате кротко с нас. Имаме заповед за задържането ви.
Девлин знаеше, че мъжът лъже. Нямаше доказателства, които да накарат който и да е съдия в Ню Йорк да издаде заповед за задържането му. Това трябва да бяха корумпирани ченгета, свързани с онзи заместник-инспектор.