Чуваше далечните полицейски сирени, които се приближаваха от няколко посоки. Не искаше да го сгащят до кофите. Трябваше да стигне до улицата и да рискува.
Изтича нататък и се озова по средата на Седемнайсета улица между Второ и Трето авеню.
Пони се беше изложил на огромна опасност заради него, но му бе спечелил няколко минути. Трябваше да се измъкне от района преди прииждащите ченгета да го заобиколят.
Девлин тръгна надясно по Седемнайсета улица и се насочи към Трето авеню. Дотам му оставаха само десетина метра, когато иззад ъгъла изсвириха спирачките на патрулна кола с надута сирена.
Той се хвърли зад някакъв автомобил, като се надяваше, че ченгетата ще са прекалено съсредоточени в завоя, за да го забележат. Лежеше върху мръсния тротоар, скрит зад убежището на паркираните коли. Полицейският автомобил профуча край него. Девлин изчака малко, после се изправи и пое към Трето авеню, като с мъка се сдържаше да не се затича.
Излезе на булеварда, който водеше към центъра, пресече го и продължи към Шестнайсета улица. Преди да стигне до следващия ъгъл още две полицейски коли пресякоха Четиринайсета улица и поеха с надути сирени към Трето авеню в неговата посока. Девлин направи още няколко крачки и застана пред жилищен блок, като се обърна с лице към колите. Знаеше, че тичащият човек ще привлече вниманието и с огромно усилие на волята изчака да минат покрай него.
Колкото по-дълго останеше на улицата, толкова по-голяма бе вероятността да го хванат. Запита се дали да не влезе в някой бар, но не искаше да попадне в капан. Огледа се за такси или автобус — изобщо нещо, което да го изведе от района, но нямаше никакъв транспорт.
Продължи на юг без прекалено да бърза. Когато пресече Петнайсета улица, по средата на пресечката видя патрулна кола, която се носеше на запад към Трето авеню. Беше сигурен, че са го забелязали, но просто продължи да върви. На пет-шест метра пред него имаше жилищен блок. Помисли си дали да не се вмъкне във фоайето, но портиерът седеше на входа и се мъчеше да разбере какво е довело толкова много полиция и сирени в квартала.
Зад себе си Девлин чу, че патрулната кола завива по Петнайсета улица. Обърна се и видя приближаващия се към него срещу движението синьо-бял автомобил. Нямаше грешка — бяха го видели.
Той се затича, отчаяно търсейки изход. Можеше да чуе, че по Четиринайсета улица се приближават още сирени. Изведнъж целият район се напълни с полиция. След секунди пътят му щеше да е блокиран.
Бе на няколко метра от входа на метрото на Четиринайсета улица. Той наведе глава и се затича с всички сили. Хвана се за покритото с хиляди пластове боя дървено перило и запрескача надолу по три стъпала наведнъж.
Когато патрулната кола спря до входа на метрото и двете ченгета се хвърлиха навън, Девлин прескачаше ниската въртяща се врата към платформата на спирката.
Надяваше се, че противно на всякаква логика в един и половина през нощта там ще е спряла мотриса, но надеждите му не се оправдаха. На спирката нямаше дори хора.
Двете ченгета прескочиха вратата с извадени пистолети и се качиха на платформата точно навреме, за да видят как Девлин скача върху релсите в западния край на спирката и изчезва в тъмния тунел.
Нито един от полицаите не искаше да го последва в мрака, особено след като по релсите течеше електрически ток. Вместо това те изтичаха до края на платформата и останаха там, съобщавайки по радиовръзката къде се намират и че заподозреният е избягал пеша на запад към спирката на Юниън скуеър. Девлин тичаше по релсите, които водеха към Осмо авеню и свършваха там. По тази линия между Трето и Осмо авеню имаше само две спирки — на Юниън скуеър и на Шесто авеню. Ако ченгетата ги затвореха, щеше да попадне в капан.
Той погледна назад към спирката на Трето авеню. Можеше да види на платформата поне пет ченгета. Нямаше друг избор, освен да продължи да тича на запад и да се надява, че ще стигне до Юниън скуеър, преди да затворят спирката. Ако го хванеха сега, най-вероятно щяха да го застрелят, особено ако на мястото присъстваха още от детективите на Кели.