Вече се готвеше да се откаже и да опита да се скрие върху тръбата, когато почувства, че поредната решетка леко се надига. Дали просто не беше разхлабена? Или се отваряше именно тя?
Напрегна се още повече, като се убеждаваше, че трябва да се отвори. Стоманата се вряза в дланите му. Той натисна още по-силно с крака. Бе сигурен, че натискът върху металните пръчки, които държаха тръбата, е стигнал до абсолютния си предел. Очакваше някоя от тях да поддаде, в резултат на което щеше да се стовари върху релсите долу, но продължи да напряга силите си, които все повече се изчерпваха. Това беше единственият му шанс и може би го водеше право в ръцете на ченгетата на улицата отгоре.
Накрая почувства, че решетката се повдига от едната страна. Левият й ъгъл продължаваше да запъва, затова го удари с дланта на дясната си ръка. Прониза го остра болка, но той продължи да удря метала, докато ъгълът най-после се освободи от насъбралата се пръст и камъчета, които го задържаха.
Решетката можеше да се отвори, но Девлин вече нямаше сили да я повдигне на пантите й. Сигурно тежеше стотина килограма.
Изглеждаше направо залепнала. Той се задъха — можеше да я повдигне, но не и да я отвори изцяло. Не искаше да я пусне обратно, защото се страхуваше, че няма да е в състояние отново да я помръдне. По лицето му се стичаше пот и му пречеше да вижда. Това бе последният му и единствен шанс да избяга от подземния капан.
Събра последните си запаси от сила и със сетен напън отвори тежката решетка.
Остана на мястото си, сдържайки дъха си, изтръпнал от болката в раменете и ръцете. След като си даде няколко секунди почивка, Девлин се хвана за тротоара покрай канала, успя да се оттласне и легна по корем върху настилката. Краката му останаха да висят в тръбата. Едва тогава си позволи да се огледа.
Беше само на няколко метра от входа на метрото на Четиринайсета улица, където се намираше старият универсален магазин. Входът бе заобиколен от ченгета и патрулни коли, но още никой не го беше забелязал.
Той излезе навън, претърколи се на улицата между два паркирани автомобила и приклекна там, за да събере силите си.
Стоманената решетка остана отворена и всеки можеше да я види, но Девлин не смееше да излезе от убежището си, за да я затвори.
Той се измъкна измежду колите и тръгна приведен зад паркираните по улицата автомобили.
Стигна до ъгъла. Изправи се, зави небрежно и тръгна към центъра. Сега вече повечето полицаи не можеха да го видят.
Улицата бе добре осветена от многобройните магазини, ресторанти и барове. Няколко души се разхождаха. Девлин държеше главата си наведена и продължаваше да върви.
Стигна до Тринайсета, после до Дванайсета и накрая до Единайсета улица. Вече започваше да се отпуска. Ръцете и дрехите му бяха мръсни, бе подгизнал от пот, дрехите му бяха целите изцапани, но никой не му обръщаше внимание. Късметът не му изневери и когато стигна до Единайсета улица видя, че от изток идва свободно такси.
В колата Девлин избърса лицето си и изтупа дрехите си. Нямаше никаква полза. Новите му панталони и сако от Блумингдейл вече бяха унищожени.
В таксито бе горещо и задушно. Продължаваше да се поти. Отвори прозореца и остави нощният вятър да шиба лицето му.
Когато пристигна на Петдесет и пета улица, Девлин слезе и тръгна на запад към Седмо авеню. Влезе в някакъв бар. Мръсните му дрехи не се забелязваха на слабата светлина в долнопробната кръчма и той се насочи право към телефонната кабина до тоалетната.
Вратата на старата дървена кабина бе тип хармоника. Девлин я затвори, погледна часовника си и набра номера на „Пасифик Рим“. В Лос Анджелис беше единайсет часа. Щеше да му се наложи да събуди Уилям Чоу.
От телефонната централа в агенцията го свързваха с дома на Чоу.
Отговори икономът му. Девлин се представи. Изчака точно толкова време, колкото да събере мислите си.
— Да, Джак? — разнесе се мекият глас на шефа му.
— Трябва ми помощта ви.
— Казвай.
— Хората, които са виновни за състоянието на брат ми, са го открили. Той е в болницата „Грамърси“ в Ню Йорк. Устроиха ми капан, но успях да се измъкна. Трябваше да го очаквам, но ме свариха неподготвен. Налага се да измъкнем Джордж оттам, за да не могат да го използват срещу мен. Трябват ми хора, които да го охраняват, докато намерим лекар за прехвърлянето му. Или навярно вие можете да пратите хора за прехвърлянето. Ако действате бързо, сигурно няма да имате никакви проблеми. Ако мине повече време, почти е сигурно, че детективите от нюйоркската полиция ще го пазят и ще е много трудно да го измъкнем.