32.
На следващата сутрин Девлин се събуди в осем часа. Свърза се с Чоу и разбра, че Джордж е бил преместен сравнително спокойно. Имало толкова много полиция и царял такъв хаос заради битката на Пони с детективите на Кели във фоайето, че нямало никой от болничната охрана, който да попречи на хората на Чоу.
Джордж бил скрит в частна болница близо до Стамфорд, Кънектикът, под името Едуард Уилямс.
Девлин затвори телефона и отиде в задната стая. Извади от килера голям куфар и започна да го пълни с дрехи, пари, оръжие и резервни амуниции.
Паричните му запаси от Гранд Кайман бяха намалели, но имаше достатъчно, за да даде на Сюзън обещаните десет хиляди долара. Радваше се, че „Пасифик Рим“ плаща за другите разходи. Добрата помощ струва скъпо.
После позвъни в службата за коли под наем. Този път шофьорът беше по-възрастен мъж. На табелката пишеше „Бил“. Закръглен, с месесто лице, приличащо на картоф. Не се опита да поведе разговор, Девлин също. Даде му адреса на Зитър и седна на задната седалка.
Когато пристигнаха в „Интрепид Инвестигейшънс“, Девлин излезе от колата, отиде в офиса и взе от секретарката на Зитър оставения за него плик. Благодари й, излезе навън и отново зае мястото си на задната седалка.
Каза на шофьора адреса на агенцията на Уилям Паркър — онази, която му препоръча Чоу за събиране на информация. После отвори плика от Зитър и прегледа съдържанието му, докато шофьорът го откарваше на изток.
Зитър бе успял да събере доста данни за Кели. Пликът съдържаше съобщение от „Американ Експрес“, три анулирани чека, включително един за изплащане на ипотека в „Линкълн сейвингс банк“, и месечно известие от „Кемикъл банк“, в което имаше информация за три сметки: чекова сметка, обикновен влог и сметка от паричния пазар.
Банковото съобщение беше скъсано на две, но Зитър го бе залепил. Според него сметките на Кели в „Кемикъл банк“ общо възлизаха на 67591 долара. Прекалено много за полицай, дори и заместник-инспектор. Последният документ, изваден от боклука на Кели, бе телефонната му сметка. На цели пет страници един по един бяха изредени телефонни разговори на голямо разстояние. Отново прекалено много.
Данните на Зитър за ирландеца и тези на Сюзън за Уекслър щяха да са достатъчни за всеки опитен търсач на информация. Добрият търсач на информация можеше да започне дори само от някакъв телефонен номер и да разкрие историята на цял един живот.
Детективската агенция се намираше на Четирийсет и четвърта улица близо до Първо авеню. Девлин бързо попълни необходимите бланки. Изчака десет минути и после го въведоха в офиса на Уилям Паркър.
Паркър беше в началото на петдесетте. От него ставаше чудесен модел за рекламен плакат на ФБР. Седеше изправен като бастун зад изрядно подреденото си бюро. Носеше консервативен тъмен костюм, който вървеше на късо подстриганата му руса коса.
Паркър се държеше изключително делово. Когато Девлин влезе, той се изправи и силно му стисна ръката.
— Препоръчаха ви от „Пасифик Рим“, господин Девлин. С какво мога да ви помогна?
Девлин възприе официалния тон и показа бележките си и изровените от боклука на Кели документи.
— Това е информация за двама души, които според мен са свързани с криминални деяния — каза той. — Първият е Патрик Кели, заместник-инспектор в нюйоркското полицейско управление. Освен всичко останало той отговаря за издирването на клубове за запознанства и среднощни барове. За тази работа са определени шест екипа от по двама детектива. Имам основание да смятам, че Кели всъщност притежава един или повече среднощни барове или поне, че ги предпазва от полицията. Няколко от тези заведения са собственост на човек на име Робърт Уекслър. Ето информацията, която съм събрал за него.
— Какво точно искате да направим ние, господин Девлин?
— Да използвате тази информация за отправна точка и да извършите цялостно и задълбочено разследване на всякакъв бизнес или финансови сделки, свързващи тези двама мъже. Тук разполагате с предостатъчно за начало. Искам компютърни проверки, телефонно подслушване, справки с документи, телефонни разговори, банково разследване — всичко, свързано с тяхна собственост по отделно или заедно. Освен това искам цялата ви информация да бъде изпратена до Уилям Чоу в „Пасифик Рим“.