Дарил се изправи и се приближи до Девлин.
— Виж, трябва да престана с тъпото си цупене и да ти кажа нещо. Не ми харесва как се чувствам в момента. Не ми харесва всичко това. И искам да се прибера вкъщи. Казах, че ще ти помогна и го направих, но аз бях дотук, Джак. Когато всичко свърши, ти ще решиш дали искаш да ме видиш и ще ми се обадиш.
— Добре — просто каза Девлин.
Тя очакваше да продължи. Но Девлин мълчеше.
— Смяташ ли, че те предавам? — попита Дарил.
— Не. Не смятам. Постъпваш точно както трябва. Ти нямаш нищо общо с това. Чувстваш се зле, не ти е приятно със Сюзън и си абсолютно права. Благодаря ти за всичко, което направи. Искам да ти кажа нещо повече, но не мога. Така че засега нека просто го оставим и когато всичко свърши, пак ще си поговорим, става ли?
Дарил кимна.
— Става.
Тя взе блузата си от облегалката на стола до бюрото и внимателно я сгъна. Девлин отиде при гардероба в коридора и донесе найлоновия плик за мръсно бельо. Подаде й го и тя прибра вътре сгъната блуза.
— Благодаря — каза Дарил. После го погали по лицето и понечи да го целуне за сбогом, но вместо това го целуна по бузата. — Как е главата ти? — попита тя, като докосна тила му.
— Добре.
— Чудесно.
Девлин я хвана за ръката.
— Виж, съмнявам се дали са в състояние да открият връзката ми с теб, но може би е по-добре да се изнесеш за няколко дни на хотел. На моя сметка.
Дарил вдигна ръка.
— Не, благодаря. Живея в собствения си дом и по собствения си начин. Може би след няколко дни ще отида до Хамптънс да се попека на слънце. Но никакви хотели.
Девлин разбра, че не е в състояние да я убеди.
— Добре, махни се от тук за няколко дни.
Двамата тръгнаха към вратата.
— Онзи барман от „О’Калахън“ знае ли името или адреса ти? — попита Девлин.
— Само малкото ми име.
— Добре. Но известно време недей да ходиш там.
— Никога повече няма да се върна там.
— Така е най-добре. Бъди внимателна. Ще ти се обадя, когато всичко свърши.
— Добре. Хайде стига! Довиждане. И, за бога, пази се. Бих искала пак да се видим някой ден.
Дарил се обърна и излезе навън. Девлин остана с поглед, впит в затворената врата, съзнавайки колко пуста изведнъж му се струва стаята. И тогава направи най-разумното нещо. Изхвърли Дарил от мислите си и се зае с належащата си работа. Взе куфара, който бе донесъл в хотела, отвори го и започна да вади пачките от стодоларови банкноти, докато не събра десетте хиляди долара за Сюзън. Остави парите върху бюрото и ги раздели на две купчини, всяка от които пъхна в плик за писмо. Не бяха цяло богатство, но определено бяха достатъчно, ако Сюзън решеше да избяга от него.
Сякаш с мислите си я беше повикал. Той чу електронната карта да отваря вратата и се обърна в очакване. За стотна от секундата отново се сети за Дарил, но после разбра, че наистина е Сюзън.
Беше руса. Косата й почти точно повтаряше цвета на Дарил. Приличаше едва ли не на сестра на Дарил. По-възрастна, по-зряла, по-ефектна сестра.
Тя застана в средата на стаята и каза:
— Обичам да съм в центъра на вниманието, но не е нужно да ме зяпаш.
— Извинявай. Изглеждаш чудесно. Сякаш винаги си била руса.
— Зная. Отива ми. Това е второто ми аз. Забелязал ли си дали в банята има шапка за коса?
— Не.
— Трябва да взема душ и да поспя.
— Не си ли спала?
— Никога не заспивам преди обед. Къде е „мис Америка“?
— Тръгна си.
Сюзън се усмихна и се приближи към Девлин.
— Колко удобно. — И после отиде в банята.
— Донесох парите, които ти дължах — извика след нея той.
— Добре — отвърна тя. — Дай ми няколко минути и ще поговорим.
Девлин седна на дивана и Сюзън изведнъж се появи на вратата по сутиен и бикини. Бяха от бяла дантела и тя очевидно отлично знаеше колко ефектно изглежда по бельо. Едрите й гърди изкусително бяха повдигнати нагоре и тъмните й зърна ясно се виждаха под дантелата. Бикините бяха изрязани високо на ханша и подчертаваха формата и дължината на гладките й крака.
— Няма да си тръгваш веднага, нали? — попита тя.
— Не.
— Можеш ли да почакаш, докато взема душ?
— Да.
— Добре. — Тя забеляза, че Девлин гледа към тъмните косми между краката й и също погледна надолу. — Съжалявам, че нямах време да се боядисам навсякъде. — После небрежно тръгна обратно към банята, като му даде отлична възможност да се наслади на гледката на прелестно оформеното й дупе.