Девлин отметна глава назад и затвори очи. Искаше му се да подремне за малко, но образът на Сюзън го накара отново да ги отвори. Продължаваше да мисли за Дарил, но виждаше Сюзън в онова бяло бельо.
Беше ядосан, възбуден и тъжен едновременно.
Успя да подремне петнайсетина минути, докато тя се къпеше. Стресна го звукът на отварящата се врата. Чувстваше се освежен, но знаеше, че тези кратки подремвания му дават възможност да издържи в продължение на часове само защото отдавна почти не бе спал. Засега му помагаха.
Сюзън се приближи и седна на дивана на сантиметри от него. Носеше нощница и подходящ халат. В това нямаше нищо прекалено възбуждащо, но тя не остави нещата така.
— Въпреки факта, че отдолу съм съвсем гола, нека да поговорим за онези пари.
— Господи, ти никога не спираш, а?
— Предполагам, че съм отегчена.
— Наистина ли смяташ, че трябва да продължаваш така?
— Тъжният факт, господин Девлин, е, че при повечето мъже това действа. А ти си единственото, с което разполагам в момента, така че искам нещо да подейства и на теб. Просто всички правят онова, на което са способни.
— Не е нужно да правиш това, на което си способна. И без това имам нужда от теб.
— Защо? Казах ти всичко, което зная. За какво друго ти трябвам?
— Още не съм сигурен. Цялата тази история далеч не е свършила. Възможно е да си в състояние да направиш за мен още много неща.
— Като например да ме използваш, за да примамиш Уекслър ли?
Девлин я погледна и разбра, че не е трябвало да подценява интуицията й.
— Може би нещо подобно.
— И си мислиш, че ще стоя просто така и ще чакам да спипаш Уекслър ли? Той е пребил твоя брат, не моя.
Девлин се изправи, отиде до бюрото и взе пликовете с парите. После се върна и ги подаде на Сюзън.
— Права си. Вече достатъчно те изложих на опасност. Ето десетте хиляди. Ако искаш да се махнеш от града и да започнеш отначало, може би така ще е най-добре.
Тя взе парите, но не погледна в пликовете.
— Не си падам по тази възможност. Изобщо. Ти каза, че ще ме пазиш, а сега искаш да ми платиш и да ме разкараш.
— Говориш така, като че ли искаш да останеш с мен.
— Ще ти кажа, когато реша да се махна.
— Добре, хайде да започнем отначало. Ако искаш да ми помогнеш, ще направя за теб всичко, каквото мога. Ако искаш да се махнеш веднага, можеш да го направиш. Парите са твоят билет и за двете посоки.
Сюзън замислено прехапа устни. Накрая му подаде един от пликовете.
— Задръж го. Аз ще задържа другата половина, в случай че спешно ми потрябват пари. Ако не се справиш с Уекслър, никога няма да бъда в безопасност, където и да ида.
— Права си.
— Така че предполагам, за момента и двамата се нуждаем един от друг.
— Снощи и аз стигнах до същия извод.
— Е, съжалявам, на мен ми трябваше малко повече време. Мисля, че се договорихме. — Тя протегна ръка и Девлин я стисна. После Сюзън обви другата си ръка около врата му и го притегли към себе си. Тя притисна пълните си устни към неговите и страстно го целуна. — Това подпечатва договора ни. Исках да го направя. Дори на теб да не ти харесва.
Сюзън се изправи от дивана.
— Отивам да спя — заяви тя. — Уморена съм. Кога ще те видя пак? Ще ми се довечера да изляза от този хотел. Какво ще кажеш по-късно да вечеряме заедно?
— Какво значи „по-късно“?
— Да речем към десет?
— Добре. Ще се видим тогава.
Той я проследи с поглед, докато влезе в спалнята. Не можеше да я види, но не можеше да не си представя как съблича халата и си ляга в леглото.
33.
Девлин стигна до залата на Одзава с наетия седан и после освободи шофьора.
Отиде до офиса, за да се срещне с японеца. Жена му каза, че Джеймс Пони е в залата на горния етаж и го очаква.
Пони беше коленичил пред олтара в отсрещния край на помещението.
Девлин си събу обувките и седна със скръстени крака на пода до младежа.
— Виждам, че си се справил — каза Пони, като се обърна към него.
— Без теб нямаше да успея.
— Не. Не и ако онова ченге е било добър стрелец.
— Защо дойде там? Проследи ли ме?