— Добре дошла, мис Грета.
— Извинете за закъснението — вяло каза тя. — Цялата играя от нерви. Поръчайте ми водка с Кока-Кола, моля.
Уил поръча водка и за себе си, „шопе салат“, Кола и минерална вода.
— Наздаровье — каза той.
— Чиърс — каза тя.
Пиха мълчаливо.
— Страх ме е от алкохола — простодушно каза Грета. — Удря ме хормонът. Не се смейте, Уил. Трети месец съм без мъж. Такава суша се отразява много зле на нервите ми.
— Искате да кажете, че не се срещате с Борис Китов?
— Не, разбира се. Той ме третира и като луда, и като нимфоманка. Сложна смесица от презрение и съчувствие.
— Странно — впил сините си очи в нея, каза той. — Интуицията ми подсказва, че между вас съществува любов. Може би наранена, но все пак любов.
Грета не отговори. Отпи мълчаливо, извади кутия „LM“, запали.
— Вижте, Уил. Предварително искам да знаете, че няма да ви бъда от полза. Ако знаех къде е Борис, нямаше да ви кажа, но не зная, честна дума.
— Вярвам ви — кимна англичанинът. — Поканих ви на вечеря, не на разпит.
— Надявам се — Грета се опита да се усмихне. — Искам да се напия. Имате ли нещо против?
Ред беше на Терънс Смит да изкриви гримасата си в подобие на усмивка.
— Не.
— Тогава наздраве. Искам още една водка… този път голяма.
Малко след полунощ Уил спря колата си пред дома й.
— Имам нужда от мъж — с истерични нотки в гласа каза Грета. — Слезте от тази шибана кола и елате с мен.
Офицерът от МИ-6 се поддаде на изкушението, въпреки че вътрешният му глас крещеше „Това е капан!“.
Не беше капан!, мислеше той, докато шофираше към легацията. Очакваше го бележка от Проданов и канализационната карта на Бояна.
Султана на Краснодар Иван Фомич Севгун набра един номер и зачака. На третия сигнал чу:
— Да.
— Здравей, Мордюк.
— Здравейте, Иван Фомич.
— Наложи ми се да напусна България, казак. Принудително. Това значи, че на теб се пада честта да свършиш моята работа. Разбираш ли ме?
— Естествено, Иван Фомич. За мен е чест да ви услужа.
— Знаеш ли целта, която преследвам, солдат?
— Приблизително, Султан. Ще ми трябват указания… и снимки.
— Предвидил съм всичко, дарагой. Утре с полет в десет и половина сутринта изпращам една руска курва с всичко, което ти е необходимо. Висока, белоруса блондинка, с дълго черно визоново палто. Носи и пари. Ползвай я, както искаш, и я задръж, колкото е необходимо. Ясен ли съм, казак?
— Напълно, Иван Фомич. Утре ще бъда на летището.
— Коя дата сме днес, Козел?
— Тринайсти януари, вторник — беше отговорът.
— На седемнайсти, в събота, през нощта атакуваме — каза Бъстър Китън. — Ела да ти светна подробностите.
Козела стана, взе чаша студено кафе и застана зад него.
— Виждаш ли този щрих? Това е маршрутът ни. Ще тръгнем по руслото на Боянската река оттук — на километър и сто метра от целта. Има мост, спускаме се под него и чакаме пълен мрак. Вчера и онзи ден имаше пълнолуние. Да се надяваме, че в събота нощта ще бъде тъмна, а ако случайно завали — бинго! Ще следваме водата заради кучетата. Двеста и единайстият канал е целта ни. Отворът е широк метър и десет, но е мокър и хлъзгав. Днес-утре трябва да купим рибарски ботуши, мушами и импрегнирани шапки. Разстоянието от реката до вилата е два километра, но около петстотин метра преди целта тръбопроводът се стеснява на двайсет сантиметра в диаметър. Там се налага да излезем на открито. Качим ли се на оградата, ще трябва да се отървем първо от три ризеншнауцера в двора, после с обход да открием в коя стая е Генерала. Последната фаза е за теб и снайпера ти.
— От какво разстояние трябва да стрелям?
— Двайсетина метра. Ако не успеем да се измъкнем чисто, може да се наложи да прекараме едно денонощие в тръбата.
— Ясно — кимна Козела. — Не ни остава нищо освен да чакаме събота.
— Междувременно внимателно трябва да следим всички ежедневници. Ще бъде връх на каръка, ако минем на вълка през гъза и се окаже, че Генерала е някъде в чужбина.
Генерала стана по тъмно, избръсна се и извади списък документи от чантата си. Трябваше да се запознае със съдържанието им, преди да отиде в министерството. Когато кафето стана готово, запали лулата си, седна и се зачете. Сред документите преобладаваха доклади на Проданов и повечето от тях третираха усилията му да предотврати атентата срещу него.
Защо толкова упорито искат главата ми? Нали ако аз хвърля топа, ще ме замести Божидар Попов и ще продължи същата линия. При евентуално негово управление министерството ще продължи акциите „Комар“ и „Хищник“. Изобличаването, арестуването и осъждането на ония кредитни милионери предстои с мен или без мен. Защо такава стръв и упорство? Или това е акция за отвличане на вниманието?