— А аз ще мога ли да ти помогна да вземеш това решение?
— Не. Това е решение, което трябва да взема сама.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
— Дейзи ми каза, че си хубавица, но не ми каза, че си ослепително красива — каза Фърн Рандолф на Лили. — Хубаво ще бъде най-после в семейството да се появи жена, която да засенчи Айрис.
Когато прислужницата беше обявила, че госпожа Рандолф е в дневната и желае да се срещне с нея, Лили и Бела играеха карти. Струваше й се, че напоследък не прави нищо друго, освен, да играе карти. Лили беше накарала Бела да й обясни някои тънкости на играта и дори да поиграе с нея. Лили бе предположила, че става въпрос за госпожа Тайлър Рандолф. Тя все още не желаеше да се среща с никого, но не можеше да откаже да се срещне с Дейзи, която се беше държала толкова добре с нея.
Лили се изненада, когато една жена, която тя не познаваше, я поздрави с топлината, с която се поздравяваха приятелки, които не се бяха виждали отдавна.
— Аз съм Фърн Рандолф. Глупаво беше от моя страна да не се сетя, че вероятно очакваш Дейзи.
— Съжалявам. Трябваше да те позная, но за последен път те видях преди повече от четири години.
— Глупости. Няма причина да запомниш една семейна жена, заобиколена от цяла орда хлапета.
Едва тогава Лили се сети, че Фърн беше майка на пет енергични момчета и беше омъжена за Медисън, който толкова много приличаше на Зак, че приликата беше изнервяща.
Двете седнаха.
— Би трябвало да помня всички членове на семейството на Зак — каза Лили.
— Не можеш. Дори Джордж от време на време забравя някой от племенниците си.
— Имах предвид възрастните — поясни Лили, като продължаваше да се чуди защо Фърн беше дошла да я посети.
— Знам, че се чудиш откъде се появих — каза Фърн. — Медисън реши да премести управлението на фирмата си в Сан Франсиско и аз дойдох тук, за да потърся къща. За малко щях да припадна, когато Дейзи ми каза, че Зак се е оженил. Защо изобщо си позволила някой да разбере за този брак? Семейството ще умре от любопитство.
Думите й накараха Лили да пребледнее от уплаха. Тя вече беше отказала на Йезекия и госпожа Торагуд да се срещне с тях, защото не знаеше какво да им каже. Мисълта, че може би щеше да й се наложи да обяснява на Дейзи какво се бе случило, я изпълваше с ужас. Присъствието на Фърн беше още по-объркващо.
— Виждам, че се притесняваш от любопитството на семейството — каза Фърн. — Ти имаш право да бъдеш част от това семейство. Те ще те питат за всичко, независимо колко лични могат да бъдат въпросите им. Може би няма да ми повярваш, но в това отношение мъжете са по-лоши от жените.
— Не знам откъде да започна да обяснявам кашата, която забърках.
— Скъпа, всяка жена, която би се омъжила са Зак, се изправя пред непосилна задача. От теб дори се очаква от време на време да сбъркаш. Всъщност, аз дори не трябваше да идвам тук, а трябваше да отида да притисна онзи егоист в собствената му кръчма.
— Зак не е виновен — каза Лили, която беше решила да не позволи семейството му да го обвини за нейните грешки. — Той се държа като истински джентълмен още от самото начало. Аз съм онази, която постоянно правеше глупави грешки.
— За един и същ човек ли говорим?
— И ти говориш като всички останали — ядоса се внезапно Лили, — като предполагаш, че ако има някакъв проблем, то вината е на Зак. Зак не е виновен, че на мен ми липсваше достатъчно здрав разум, за да си стоя там, където ми е мястото. Зак не е виновен, че се ожени за жена, която не е толкова умна, колкото си мисли, че е. Всеки друг на негово място щеше да ме е удушил отдавна.
Фърн стоеше безмълвно и гледаше втренчено Лили, без да се опита да й отговори.
— Съжалявам, че ти се троснах така, но всички говорят само ужасни неща за Зак. Аз не твърдя, че той е идеален, но никой не вижда нищо добро в него.
— А ти виждаш ли?
— Не разбирам как останалите не могат да го видят.
— Вероятно защото той се държи колкото се може по-далеч от семейството си — каза Фърн.
— Ако всички се държат с него по начина, по който се държаха във Вирджиния, не мога да го обвинявам за това.
— Мисля, че не започнахме много добре — каза Фърн и се надигна от мястото си. — Може би вече трябва да си вървя.