— Но това е безсмислено.
— Мъжете винаги са такива, когато става въпрос за жени. Те са много добри в смятането и строенето на разни сгради, но ако нас ни нямаше да им помагаме, никога нямаше да могат да си намерят долните дрехи.
Лили се разсмя.
— Зак не е такъв.
— Дай му малко време. От онова, което казва, той вече си има жена, която върши голяма част от работата му вместо него.
— Доди, но тя напусна.
— Добре. Рано или късно Зак трябва да се осъзнае. Когато това стане, ти ще бъдеш до него, за да му помогнеш.
Лили не можеше да си представи, че можеше да реши проблемите на Зак. Ако искаше да бъде негова жена, трябваше да престане да му създава само неприятности и да започне да задоволява поне една от нуждите му.
Тя си спомни за часовете, които двамата бяха прекарали заедно в леглото. Първоначално това я бе карало да се чувства малко виновна. Но само в тези моменти тя се бе чувствала наистина като част от него; само в тези моменти двамата не бяха спорили и Зак не се беше опитвал да я изхвърли от живота си.
— Предполагам, че в повечето случаи чаках той да вземе всички решения — каза Лили. — Когато не го направех, неизменно създавах някаква бъркотия.
— Не се тревожи за това — каза Фърн. — Ти си негова жена. Твое право е да създаваш неприятности.
— Но аз не искам да го правя.
— Не ставай глупава. Той ще ти създава неприятности от зори до полунощ до края на живота ти. В замяна и той заслужава някои лоши моменти. Пък и това ще го накара да ти обръща повече внимание и да те уважава повече.
— Не те разбирам.
— Не си губи времето, като се опитваш да ме разбереш. Казах ти, че мъжете са глупави създания. Те винаги се опитват да изкарат, че ние сме по-глупави от тях, но те с нищо не са по-добри от нас. Просто не желаят да си го признаят.
Лили трябваше да признае, че Зак имаше някои доста смехотворни идеи. Дори Доди смяташе така. Тя обаче се съмняваше, че той би променил свое решение само защото тя поискала това от него.
— Сигурна ли си, че не искаш да се преместиш в хотел. Дейзи се тревожи за теб.
— Ще се чувствам по-добре, ако остана тук. Това няма ни що общо с Дейзи. Ако отида в хотела, Зак ще си помисли, че съм се предала. Пък и смятам да си намеря работа, докато реша какво да правя.
Фърн стана от мястото си.
— Е, не се бави много. Роуз и Джордж ще дойдат в Сам Франсиско през пролетта. Дори не ми се мисли какво ще направят те, ако нещата не се изяснят дотогава. Като си помисля за това, почти започвам да съжалявам Зак.
— Но те са му само брат и снаха.
— Те са му повече като родители. Двамата са го отгледали. Мисля, че Роуз дори го приема като свое най-голямо дете.
Лили нямаше представа от какви напътствия бе имал нужда Зак като дете, но знаеше, че сега той нямаше нужда от майка. Зак трябваше да върши всичко, което правеше, само защото искаше да го направи. Лили беше видяла какво ставаше, ако някой го принудеше да направи нещо против волята си.
— Знам, че преживяваш труден период, но наистина трябва да посетиш Дейзи и мен. Обещавам, че няма да бъдем любопитни и да се месим в живота ти. Ти вече си част от семейството и наше право е да се тревожим за теб.
— Точно в това е проблемът. Аз не съм част от семейството. Досега бракът ми е просто едно парче хартия. Докато Зак не реши, че ме иска в живота си, че има нужда от мен, аз ще си остана външен човек за семейството му.
Дейзи и Фърн бяха намерили Зак в кабинета му. Когато Фърн заключи вратата след себе си и прибра ключа в чантичката си, Зак се почувства като заек в клетка.
— Не мога да поема риска да избягаш, преди да сме ти казали всичко, което имаме да ти казваме — заяви тя.
— Трябва да направиш нещо по отношение на Лили — започна без заобикалки Дейзи, — и то бързо. Грешно е горкото момиче да живее само и да работи в магазин за дамски дрехи, след като си има съпруг, който може да се грижи за нея.
Зак винаги изпитваше ужас, когато няколко жени се съюзяваха срещу него, особено ако тези жени бяха снахите му. Тях той не можеше да наругае и да изпъди от кабинета си. Ако го направеше, цялото му семейство щеше да се обърне против него. Не можеше и да им предложи да седнат и да обсъдят нещата на едно питие. Досега винаги бе успявал да им избяга, но този път Фърн беше скрила ключа. Зак беше в капан.
— Опитах се — каза той. Гърлото му беше пресъхнало. Помисли си дали да не си налее чаша бренди, но се отказа. Те сигурно щяха да кажат на Роуз, че е започнал да пие. — Тя вече не иска да ме вижда. Казва, че нищо не се е променило и няма за какво да си говорим.
— Значи ти трябва да промениш нещо.
— Вие на чия страна сте?
— На страната на Лили.