— Разбира се — каза единият от мъжете. — Придърпай един стол.
— Не ми харесва на масата да има външни лица — изръмжа Чет.
— Аз казвам, че тя ще остане — заяви Доди.
Лили седна близо до Доди, за да може да вижда картите й. Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че тя държеше губеща ръка. Лили не разбираше защо Доди не искаше да хвърли картите си и да изчака следващото раздаване. Искаше й се да каже нещо, но не можеше да говори за карти. Може би ако успееше да привлече вниманието на Доди…
Тя докосна крака на Доди със своя.
— Извинявай. Не знаех, че ти е тясно. — Доди дори не вдигна очи, а продължи да се мръщи на картите си, докато отместваше стола си.
Лили я стисна за ръката.
— Искаш ли нещо? Трябва само да кажеш на някое от момичетата.
Очевидно Доди не беше в състояние да разбере никакъв намек тази вечер. Лили трябваше да намери друг начин да помогне.
Нещо, което й беше казал Зак, изникна внезапно в съзнанието й. Той й бе казал, че всеки играч прави жест, който го издава. Според Зак никой не можеше да спечели на покер, без да мами, освен ако не можеше да разчита лицата на противниците си, сякаш гледаше своите собствени карти. Може би ако се загледаше в лицата на играчите, щеше да научи нещо, което да помогне на Доди.
Тя се концентрира върху лицето на всеки един от мъжете. Не след дълго Лили осъзна, че всички те се чувстваха неудобно от присъствието й и не се държаха както обикновено. Доловила предимството си, Лили се усмихна лъчезарно и започна от време на време да подмята забележки, за да държи всички на тръни. През цялото време тя не преставаше да изучава лицата на мъжете.
За своя изненада тя започна да си спомня някои неща, които беше казвал баща й. Той винаги бе твърдял, че ако един свещеник иска да бъде от полза на паството си, трябва да знае кога някой лъже, кога се е случило нещо лошо, дори ако човекът срещу него се опитва да не показва това. Той й бе казал да наблюдава очите, устните, ръцете, да търси нервни движения и дори промяна в дишането.
Лили се изненада колко лесно беше това, когато човек знаеше какво да търси. Не след дълго тя вече можеше да чете по всяко от лицата край масата.
Освен по лицето на Чет Лий.
Изглежда, че колкото повече печелеше той, толкова по-добре прикриваше емоциите си. Нито един от номерата й не му въздействаше. Той не я искаше на масата и не криеше това. Лили го наблюдаваше много внимателно, когато Доди внезапно изстена тихо и главата й падна върху масата. Тя беше припаднала.
Точно тогава Лили видя онова, което търсеше. В краткия миг, който й бе необходим, за да насочи вниманието си към Доди, тя забеляза лек триумфален блясък в погледа на Чет. Той изчезна почти мигновено, но тя беше уверена, че не се беше излъгала.
— Тя припадна — каза един от играчите.
— Никога не съм виждал такова нещо — каза друг. — Мислех, че главата й е твърда като скала.
— Какво ще правим с играта?
— Тя е вън — отвърна Чет. — Който спечели това раздаване, печели и нейния залог.
— Тя не е вън — възрази Лили. Не можеше да бъде. Този път Доди имаше добра ръка, а вече беше задлъжняла с няколко хиляди долара към Чет Лий. Лили беше уверена, че Доди нямаше откъде да вземе тези пари.
— Ако не се събуди до пет минути, значи е вън от играта — настоя Чет.
Лили отново забеляза триумфалния блясък в погледа му.
— Помогнете ми да я отнеса в кабинета на Зак — обърна се тя към двама от играчите.
Те свалиха картите си на масата и буквално завлякоха Доди в кабинета на Зак, след което я оставиха да легне на дивана.
— Сдала е багажа — каза единият. — Няма да се събуди бог знае колко дълго.
— Трябва да се събуди. Тя дължи толкова много пари на господин Лий.
— Тази вечер не може да направи нищо, освен ако някой не изиграе ръката й вместо нея.
— Аз ще го направя.
Думите излязоха от устата й, преди Лили да осъзнае какво казва. Онова, което бе казала, я уплаши. Мъжете бяха шокирани.
— Не можете да направите това, госпожо. Зак ще ни откъсне главите.
— Не мога да оставя Доди да загуби толкова пари от Чет Лий.
— Той е добър играч, госпожо, най-добрият, когото познавам, с изключение на Зак.
— Е, Зак го няма. Или аз трябва да играя, или тя ще загуби всичко.
— На Чет това няма да му хареса.
— Нямам намерение да 21го питам за мнението му.
На Чет идеята наистина не му хареса и той заплаши, че ще излезе от играта.
— Ако го направите, губите всички пари, които сте заложили — каза Лили.
Тя не знаеше откъде намери смелост да му се противопостави, нито пък откъде знаеше онова, което му беше казала. Предположи, че беше запомнила много повече, отколкото мислеше, по време на нощите, през които беше играла ролята на домакиня в заведението, беше говорила с мъжете, беше им съчувствала, когато губеха, и се беше радвала, когато печелеха. Лили седна на мястото на Доди и вдигна картите й.