— Чудех се защо напоследък беше станало толкова тихо — подметна язвително Чет.
— Не съм свикнала да оставам толкова до късно. Тази сутрин трябва да отида на работа.
— Мисля, че можете да си вземете един свободен ден — каза Чет, като гледаше гневно парите, които бяха натрупани пред Лили. — Мисля, че изкарахте повече от дневния си надник.
— Тези пари са на Доди — възрази Лили. — Не бих си помислила да взема дори цент от тях.
— Да играем — каза Чет, — преди да ми прилошее от тази проповед върху морала.
Лили получи само лоши карти. Тя свали всичко, освен две купи, и поиска три карти. Когато й се паднаха още три купи, тя за малко щеше да припадне. В ръцете си държеше права кента до шестица. Единствено права кента над шестица можеше да бие ръката й. Лили бързо се опита да прикрие вълнението си, като се престори, че всеки момент ще заспи.
— Божичко, може би трябва да спрем веднага — каза тя.
— Не.
Тази дума й каза всичко, което искаше да знае. Не се налагаше дори да вдига очи, за да види блясъка в очите на Чет и да разбере, че той държеше страхотна ръка.
— Добре, но ако започна да клюмам, някой да ме сръга, за да ме събуди.
— Зак ще убие всеки, който се опита да направи това — обади се Доди.
Лили се извъртя назад.
— Ти трябваше да си в леглото.
— Нямаше начин да лежа там и да не знам какво става тук.
— Е, ще се наложи да седнеш някъде другаде — каза Лили. — Ако започнеш да надничаш през рамото ми, ще стана твърде нервна, за да изиграя тази ръка.
— Цяла нощ не сте били нервна — оплака се Чет.
— Ще седна до Уолтър — каза Доди.
Лили се питаше дали Доди беше видяла ръката й. Не й се искаше Доди да я издаде по някакъв начин. Доди обаче запали една тънка пура и започна да се държи така, сякаш се интересуваше само от разговора си с Уолтър.
Залагането беше ожесточено. Няколко от играчите имаха добри ръце. Не след дълго залогът достигна четири хиляди долара. Чет продължаваше да вдига от сто до петстотин долара всеки път. Един по един всички играчи започнаха да се отказват, докато най-накрая останаха само Чет и Лили.
Лили започваше да изпитва нервност. Тя знаеше, че той държи добра ръка. Но колко добра? Пламъчето в дълбините на очите му заплашваше да се превърне в пожар. Може би тя се беше надявала на късмета си твърде много и сега той я беше изоставил.
Но Лили не можеше да се откаже. Когато Чет вдигна залога с още хиляда долара, тя прикри изненадата си, като възкликна:
— Господи, имай милост! Да не се опитвате да ми вземете всичките пари наведнъж?
— Да — изсъска в отговор Чет.
Лили продължи да говори безсмислици. Тя можеше да бие почти всяка ръка. Без да спира да дърдори, заложи своите хиляда и вдигна залога с още хиляда. Лили беше уверена, че Чет щеше да бъде принуден да поиска да види картите й или щеше да се откаже. Той нямаше повече пари. Дори ако Лили загубеше, Доди нямаше да му дължи нищо.
— Добре, че дойдох подготвен — каза Чет. Той бръкна в сакото си и извади дебела пачка банкноти. Чет извади една хилядарка и вдигна залога с още хиляда долара.
Лили усети как по челото й избива пот. Тя нямаше други хиляда долара. Бяха й останали само четиристотин. Ако не успееше да отговори на залога му, щеше да загуби. Лили усети как я обзема отчаяние.
— Господин Лий, засрамете се. Знаете, че нямам толкова много пари. Не е хубаво от ваша страна да наддавате, когато знаете, че не мога да отговоря на залога ви.
— Това е част от играта, госпожо. Ако не можете да отговорите, трябва да се откажете.
— Но аз не мога просто така да се откажа и да ви дам всичките тези пари — възрази Лили. — Божичко, само като си помисля за това, сигурно ще сънувам кошмари.
— Плащайте или се откажете, госпожо.
— Аз ще покрия залога на жена си — каза един плътен глас зад Лили. — Тя ще отговори на твоите хиляда и ще вдигне с още хиляда.
Лили едва се сдържа да не подскочи от мястото си, когато чу гласа на Зак. Обзеха я сто различни чувства и всяко от тях се бореше за превес. Най-накрая връх взе облекчението. Зак беше тук. Сега всичко щеше да бъде наред. Независимо какво щеше да излезе от тази ръка, независимо какво щеше да каже Зак на нея или на Доди, всичко щеше да бъде наред.
Зак беше тук.
— Не можеш да й заемеш парите — възрази Чет.
— Ако не греша, в брачния договор пише, че всичко, което е мое, е и нейно — каза Зак. — Аз просто го слагам на масата.
— Имахме споразумение. Може да се използват само парите, които се намират на масата.
— Но вие заложихте пари, които не бяха на масата — възрази Лили. — Ако приемате правилото буквално, излиза, че не можете да отговорите на моя залог и аз печеля по подразбиране.