— И къде ще отиде?
— Не знам. Вероятно в залива.
— И как ще стигне дотам.
— По тръби.
— Във всички къщи ли ги има?
— Предполагам, че да.
— При Бела няма. Откъде идва горещата вода?
— От тази тръба. — Зак завъртя един кран и в мивката потече гореща вода.
— Татко и момчетата биха харесали това. — Татко постоянно се оплаква, че водата е твърде гореща или твърде студена, а момчетата мразят да цепят и носят дърва. И ваната ли работи по същия начин?
— Да. — Странно беше да гледа как Лили се диви на неща, които той приемаше за даденост.
— Може ли и аз да се изкъпя в нея някой път?
— Не мисля, че това е добра идея. Ще трябва да се задоволиш с ваната на Бела.
За първи път Лили не попита защо и Зак изпита облекчение.
— Какво е това? — поинтересува се тя.
— Тоалетна чиния — отвърна Зак, като се чудеше как точно може да й обясни. — Когато свършиш, водата отнася всичко.
Лили се беше втренчила с удивление.
— Мама и татко никога няма да повярват, че има такива неща. Не съм сигурна дали и аз ги вярвам.
— Ще свикнеш — увери я Зак. А сега трябва да се обръсна, преди да е станало твърде късно. Донеси си един стол и ми разкажи за работата си.
Лили донесе един стол от спалнята и седна. Пяната на Зак беше изсъхнала. Той я изми и направи още.
— Това беше най-неочакваното нещо — започна Лили. — Миналата вечер Бела ме заведе на гости у една нейна приятелка, една очарователна стара дама. Оказа се, че тя има тъкмо работа като за мен — в магазин за дамски дрехи. Нали знаеш, където продават всички онези дрехи, които мъжете не би трябвало да виждат.
— Вероятно знам за тях повече от теб. — Зак се усмихна палаво в огледалото.
— Започвам в дванадесет часа днес — каза Лили, която очевидно сметна, че е твърде опасно да обсъжда забележката му. — Трябваше да дойда да ти кажа. Знаех, че ще искаш да узнаеш. Бела беше малко разочарована, че няма да спечели от комисионната, но аз я уверих, че ти все пак ще й платиш.
— Доста си щедра с моите пари — каза Зак и веднага съжали за думите си. Лили изглеждаше сконфузена. — Забрави това. Шегувах се. Нали ги знаеш комарджиите, винаги са готови да изхарчат чуждите пари вместо своите.
— Не знам нищо за комарджиите, освен онова, което казваше баща ми за тях, но ти не си толкова лош.
Зак изпита дразнещото желание да я попита защо мисли така, но успя да го потисне. Когато един мъж започнеше да се чуди какво мисли една жена, глупавите въпроси, които можеше да й зададе, нямаха край.
— Защо не отидеш да разкажеш на Доди за това? — Той искаше тя да слезе долу. Не се чувстваше удобно, докато седеше в банята му, докато той се приготвяше. Ситуацията напомняше твърде много семейна обстановка, а всичко от този род го караше да чувства студени тръпки по гърба си.
— Опитах се да й кажа — отвърна Лили, — но тя беше твърде разтревожена за Джози. Каза, че ще искаш да узнаеш незабавно. Предполагам, че трябва да побързаш. Скъсих разказа си доста, за да не закъснееш.
Зак трябваше да й отдаде заслуженото. Лили очевидно беше в състояние да говори по-малко, като същевременно казва повече. Тъй като той имаше предчувствието, че ще я вижда често, това откритие го караше да се чувства малко по-добре.
Зак винаги бе харесвал жените, но ги обичаше, когато отговаряха на неговите изисквания. Това означаваше, че той мислеше за тях, когато беше с тях, но трудно си спомняше как изглеждаха, когато не бяха пред очите му. Зак не смяташе, че използва жените или че се държи зле с тях. Удоволствието беше взаимно, а всички по-топли чувства — преходни.
Зак свърши да се бръсне и отвори шкафа, за да си избере дрехи. Погледът му се спря върху едно сако с кадифени ревери и маншети. След това си спомни, че днес щеше да ходи на сватба, и посегна към черния си костюм.
Не изпитваше точно топли чувства към Лили (А и как можеше, след като тя му създаваше само неприятности?), но мисли за нея постоянно нахлуваха в главата му. По-скоро го преследваха. Той постоянно се чувстваше като грешник и мислеше, че тя е ангелът, който е бил изпратен да го спаси. И защото той беше такъв пропаднал и непоправим грешник, му бяха изпратили най-красивия и най-безпомощния ангел.
Не беше честно да му изпращат една на пръв поглед беззащитна жена. Всички знаеха, че южняшкото кавалерство има дълбоки корени в неговото семейство. Той се бе трудил усилено да го изкорени, но появата на Лили се беше оказала достатъчна, за да му покаже, че усилията му се бяха увенчали с неуспех.
Зак се затрудни да закопчае колосаната си яка. Прииска му се изобретателите да престанеха да се занимават с лампи и карети без коне и да измислят риза с прикрепена към нея яка. Когато копчето на яката му се изплъзна между пръстите му и падна на земята, той изруга и се наведе, за да го потърси. Лили го изпревари. Тя намери копчето без затруднения и сръчно го пъхна в яката му.